Красива мистерия [bg]

— Vraiment? — равнодушно попита Франкьор. — Какво означава това?

— Това означава, че "Сен Жилбер" пропада. Означава, че ще се срути напълно в рамките на десет години.

Това успя да привлече вниманието на Франкьор. Комисарят се приближи към отсрещната стена и я огледа.

— На мен ми изглежда наред — каза.

И на Бовоар му изглеждаше наред. Никакви пукнатини, никакви стърчащи от камъка корени. Двамата мъже се огледаха. Пред очите им се простираше нещо забележително. Поредното архитектурно чудо на отец Клеман.

Каменните стени минаваха под целия манастир. Приличаха на монреалското метро, само че без свистенето на подземните влакове. Четири коридора, подобни на пещери, се простираха от основата на стълбите в различни посоки. Всичките добре осветени. Напълно изчистени. Нямаше нищо излишно.

Оръдието на убийството не се виждаше никъде. От стените не стърчеше борова гора.

Но ако трябваше да се вярва на брат Реймон, Saint-Gilbert-Entre-les-Loups се разпадаше. И макар Бовоар да не хранеше особено топли чувства към монаси, свещеници, църкви или абатства, той осъзна, че щеше да му е тъжно, ако този манастир се срути.

И щеше да му е още по-тъжно, ако това се случи, докато те са в подземието.

В далечината отекна звук от затваряне на врата и Франкьор незабавно тръгна в тази посока, без да поглежда дали Бовоар го следва. Сякаш за него нямаше никакво значение дали този незначителен и некомпетентен инспектор е наоколо.

— Идиот — измърмори Бовоар.

— Тук акустиката е отлична — отбеляза Франкьор, без да се обръща.

Въпреки предупреждението на Гамаш и въпреки собствените си заричания, Бовоар вече се бе поддал на провокациите на Франкьор. И бе дал воля на чувствата си.

Но можеше и да е за добро, мислеше си Бовоар, докато бавно следваше Франкьор. Може би Гамаш грешеше, и Франкьор трябваше да разбере, че Бовоар не се страхува от него. Франкьор трябваше да разбере, че си има работа със зрял човек, а не с някакво хлапе от академията, зяпнало от възторг пред званието "комисар". Някакво хлапе, което лесно се поддава на манипулации.

Да, мислеше си Бовоар, докато следваше на няколко крачки препускащия напред Франкьор, това изобщо не беше грешка.

Стигнаха до заключена врата. Бовоар почука. Последва дълга пауза. Франкьор се протегна към дръжката тъкмо когато вратата се отвори. На прага стоеше брат Реймон. Изглеждаше разтревожен, но при вида на полицаите тревогата му прерасна в гняв.

— До смърт ли искате да ме уплашите? Помислих ви за убиеца.

— Убийците нямат навика да чукат — каза Бовоар.

Обърна се и с радост забеляза, че комисарят гледа брат Реймон в пълно недоумение.