Красива мистерия [bg]

— Вие смятате, че е бил в градината, нали? — каза Бовоар, вече не толкова дружелюбно.

Монахът продължаваше да мълчи и да се взира пред себе си.

— Не в зеленчуковата градина, разбира се — продължи Бовоар и направи една крачка към брат Реймон, — а в собствената си градина. Личната градина на абата.

Брат Реймон не гъкна. Не помръдна. Не трепна, когато Бовоар пристъпи още по-близо.

— Смятате, че абатът не е бил сам в градината си.

Гласът на Бовоар ставаше все по-силен. Започваше да изпълва празното пространство. Отекваше о стените. С периферното си зрение видя комисаря и му се стори, че чу как се изкашля. Прочисти си гърлото. Вероятно за да обуздае своя нагъл и неадекватен подчинен.

Да го поправи. Да накара Бовоар да отстъпи, да се дръпне, да остави на мира този religieux.

Но Бовоар не смяташе да се предава. Брат Реймон, при цялата му кротост и страст към механиката и при все че звучеше като дядото на Бовоар, определено криеше нещо. В удобно мълчание.

— Вие смятате, че приорът също е бил там.

Думите на Бовоар звучаха остро и твърдо. Сякаш мяташе дребни камъчета по каменния монах. Думите отскачаха от брат Реймон, но му влияеха. Бовоар пристъпи още малко напред. Вече беше достатъчно близо да види тревогата в очите на брат Реймон.

— Вие сам ни доведохте до това заключение — каза Бовоар. — Проявете смелостта да изминете пътя докрай. Да изречете на глас каквото мислите.

Бовоар знаеше, че единственият начин да разбиеш камък, е да удряш по него. Да удряш и да не спираш.

— Или просто разпространявате намеци и клюки? — подсмихна се Бовоар. — И очаквате по-смели мъже от вас да свършат мръсната работа. Искате да хвърлите абата на вълците, но не желаете да ви тежи на съвестта. И затова просто правите предположения. Едва ли не ни намигате. Но не ви стига смелост да се изправите и да кажете какво е истинското ви мнение. Шибан лицемер!

Брат Реймон отстъпи крачка назад. Камъчетата ставаха все по-големи. А Бовоар ги хвърляше право в целта.

— Какво жалко подобие на човек сте вие — продължи Бовоар. — Вижте се само. Молите се, пръскате светена вода, палите тамян и се преструвате, че вярвате в Бог. Но умеете само да се измъквате. Точно както са избягали онези стари монаси. Дошли са в Квебек да се скрият, както вие се криете тук долу. Във вашето подземие. Подреждате, чистите, разтребвате. Обяснявате. Докато горе се върши истинската работа. Мръсната работа да се намери Бог. Мръсната шибана работа да се открие убиец.

Бовоар бе толкова близо до брат Реймон, че усещаше мириса на бренди и бенедиктин в дъха му.

— Мислите, че знаете кой го е направил? Е, кажете ни. Изплюйте камъчето. — Бовоар вече крещеше в лицето на брат Реймон. — Изплюйте камъчето.

Брат Реймон вече изглеждаше уплашен.

— Вие не разбирате — запелтечи той. — Казах твърде много.

— Дори не сте започнали. Кажете ни какво ви е известно.

— От нас се очаква да сме лоялни към нашите абати — каза Реймон и леко отстъпи от Бовоар. Обърна се и погледна умоляващо към Франкьор. — Когато постъпим в манастир, нашата лоялност не е към Рим, нито дори към местния епископ или архиепископ. А към абата. Тя е част от нашия обет, от нашата вяра.