Красива мистерия [bg]

Бовоар огледа бутилката. Б& Б. Бренди и бенедиктин. За щастие не беше правено от пияни монаси, макар че сигурно имаше много такива. А от самите бенедиктинци, по древна рецепта.

Тримата мъже си придърпаха столове към чертежната маса и седнаха.

Брат Реймон наля.

— Sante[68] — каза и килна чашата с тъмнокехлибарената течност към редките си гости.

— Sante — отвърна Бовоар и поднесе чашата към устните си. Вдъхна мириса, плътен и наситен, сладък, но и с дъх на лекарство. Толкова силен, че опари очите му. Щом преглътна, питието прогори гърлото му, после алкохолът избухна в стомаха му и очите му се насълзиха.

Биваше си го.

— Е, mon frére… — Комисар Франкьор се прокашля и започна отначало. Върна се към предишния си глас без акцент, сякаш питието бе изгорило древния диалект. — Инспектор Бовоар е подготвил за вас няколко въпроса.

Бовоар го стрелна с поглед. Подразни се от поредния опит на комисаря да го настъпи. Сякаш имаше нужда някой да му подготвя почвата. Но просто се усмихна и благодари на комисар Франкьор. После разтвори свитъка и погледна към брат Реймон в очакване на реакция. Но такава не последва. Монахът любезно кимна, изправи се и се наведе над плана на манастира.

— Виждали ли сте плана на манастира? — попита Бовоар.

— Много пъти. — Монахът го погледна в очите. — Чувствам го като стар приятел. — Сухата му ръка застина над пергамента. — Научих го наизуст, докато планирахме прокарването на геотермална система за отопление. — Той отново се наведе над плана и го погледна с нежност. — Прекрасен е.

— Но доколко е точен?

— Е, тази част не е. — Монахът посочи към градините. — Но всичко останало е изумително точно.

Брат Реймон седна отново на стола си и се впусна в обяснения как първите монаси са строили манастира някъде през XVII век. Как правели измервания. Как доставяли камъни. Как копаели.

— Сигурно им е отнело дълги години — каза Реймон с топлота в гласа. — Десетилетия. Само да изкопаят подземието. Можете ли да си го представите?

Бовоар усети прилив на възхищение. Мащабите на този подвиг бяха неописуеми. Тези хора бяха избягали от Инквизицията. А климатът, с който се сблъскали, бил толкова суров, че можел да ги убие за няколко дни. Посрещнали ги мечки, вълци и всякакви други непознати диви зверове. Черните мухи били толкова кръвожадни, че можели да оглозгат до кокал новородено лосче. Еленовите мухи били толкова нахални, че и светец можели да докарат до лудост.

Колко ужасна трябва да е била Инквизицията, за да предпочетат това пред нея!

И вместо да вдигнат някаква проста дървена колиба, те построили това.

Неописуемо.

Кой бе способен на такава дисциплина? На такова търпение? Единствено монасите. Но сигурно имаше и хора, които го носеха в кръвта си като брат Реймон. Като бабата на Бовоар с нейното търпение. Към болести по растенията, суша, градушки и наводнения. Към коравосърдечие. Към градове натрапници и умни нови съседи.