Тайната порта [bg]

— Предполагам е решила, че ще бъде… в повече — отговори той. А после, докато наблюдаваше как Рашид й сервира кафето, добави: — Мисля, че това момче е влюбено във вас.

— О, не! — отсече Елизабет. Той започна да подкача момчето на турски, но тя вдигна ръка, за да го спре. — Не, не трябва! Моля ви, не го карайте да се чувства неловко! Той е добро момче и се труди много. Просто понякога му нося разни неща, това е.

— Значи обичате децата, така ли?

От всеки друг този въпрос би прозвучал снизходително, но от него някак си не прозвуча така. След като обмисли внимателно въпроса, тя отговори:

— Да, мисля, че винаги съм обичала децата.

— Е, значи затова и те ви обичат.

И отново се възцари мълчание. Елизабет се огледа, но в коридора все така не се виждаше никой. Къде беше Хадба, когато най-много й трябваше? Забеляза го, че я гледа и бързо сведе очи, но не преди той да улови погледа й.

— Хадба е забележителна жена — изрече Мехмед.

— В това няма съмнение — отвърна Елизабет и си помисли: „Обаче днес е по-скоро господарка на бордей, отколкото монахиня. Каква игра играе?“.

Сега, когато бе успяла да се овладее донякъде, тя видя, че Мехмед е малко по-стар от нея, може би в средата на четирийсетте, едър, но добре сложен, в никакъв случай дебел. Профилът му й напомняше за персийска миниатюра. Не точно красив, но… опита се да намери точната дума… добре изглеждащ. И всъщност доста чаровен.

— Значи я познавате добре, така ли?

— О, не! — засмя се той. — Не мисля, че на този свят има човек, който да познава добре Хадба — после се приведе напред и заговорнически пошепна: — Никой ли не ви е казвал, че Хадба е една от най-големите мистерии на Истанбул?

— Жалко! А аз си мислех, че ще мога да ви поразпитам по-подробно за нея.

— Естествено, че можете. Попитайте ме, например, дали е туркиня.

— Добре тогава — отсече Елизабет и го погледна право в очите. — Тя туркиня ли е?

— Не, въпреки че говори турски по-добре и от мен. При това не така наречения народен турски, а стария османски турски на имперския дворец — много сложен вариант, много изискан.

— Сериозно?

— Да, сериозно — отговори той и задържа погледа й. Когато се усмихна, ъгълчетата на очите му се набръчкаха. — Единственият човек, когото съм чувал да говори този вид турски, беше една приятелка на баба ми, която като момиче е била в харема на султана.

— Но Хадба не може да е толкова стара, нали?

— Не може ли? — изгледа я усмихнато той. — Но не е, права сте. Вероятно не е толкова стара. Въпреки това някой трябва да я е учил.

— Щом не е туркиня?

— Теорията на чичо ми беше, че тя е арменска еврейка, но тя отрича. Други твърдят, че е персийка, дори гъркиня.