Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Обичайното дело на Пламтящия легион — измърмори сам на себе си Крас.
Кориалстраз зави към центъра. Странно, но с приближаването им към двореца пораженията намаляваха. Всъщност повечето укрепени със стени имения около него изглеждаха съвсем непокътнати.
— Какво знаеш за тези сгради? — запита Крас.
— Малко, но мисля, че онези, които опират стените си в двореца на кралицата, принадлежат на така наречените „Аристократи“. Считат ги за най-уважаваните сред нощните елфи. По един или друг начин всичките са на служба при Нейно величество Азшара.
— Направи един кръг над тях.
Кориалстраз го послуша. Докато изучаваше околността, Крас потвърди подозренията си. Дори частица от квартала на царствените Аристократи не бе докосната от чудовищната катастрофа.
— Виждам движение на северозапад, Крас!
— Лети натам! Бързо!
Нямаше нужда да насърчава повече спътника си, защото драконът явно искаше да получи отговори не по-малко от него. Не особено голяма изненада, имайки предвид, че двамата бяха една и съща личност.
Чак сега магьосникът видя онова, което по-доброто зрение на дракона вече бе забелязало. Вълна от движение, почти като напаст от скакалци, се носеше през града. Кориалстраз се спусна още по-ниско и така можаха ясно да видят отделните същества.
Които бяха еманация на злото.
Пламтящият легион маршируваше неумолимо през Зин-Азшари и не оставяше нищо недокоснато по пътя си. Сградите се свличаха пред напора му. Виждаха се високите и брутални Адски пазачи с боздуганите и щитовете им. Безмозъчни инфернали си проправяха път през каменни стени и всяко друго препятствие. Близо до тях се носеха едри крилати създания с пламтящи зелени мечове, разтопена броня и копита… Гибелната стража.
Когато драконът прелетя над предния фронт на ордата, магьосникът видя и подобните на хрътки адски зверове — вечните предвестници на Легиона. Изглеждаха особено енергични; носовете им бяха вдигнати високо и душеха напрегнато въздуха; зловещите им пипала, с които абсорбираха магията, се мятаха насам-натам възбудено.
И тогава Крас съзря онова, което преследваше Легионът.
Бегълците тичаха отчаяно далеч от центъра на града. Цели семейства и отделни нощни елфи създаваха огромен поток, носещ се из тесните улици. Зад тях малка група бронирани войници и няколко облечени в роби индивиди, за които магьосникът предположи, че са легендарната Лунна стража, се опитваха да задържат демоните на разстояние.
В момента, когато двамата приближиха, самотен лунен страж от най-предните линии се опита да направи магия. Но оставайки открит, той само успя да добави още едно име към списъка с жертвите. Един адски звяр скочи напред и се приземи точно пред магьосника. Пипалата на чудовището се изстреляха напред със зашеметяваща скорост.
Те се залепиха за гърдите на заклинателя и го вдигнаха във въздуха. Преди който и да било — дори Крас и Кориалстраз — да успее да му се притече на помощ, силите на безпомощния лунен страж бяха засмукани… оставяйки след себе си само мъртва суха черупка.
Червеният дракон изрева. Дори да искаше, Крас не би успял да спре по-младото си аз да потърси възмездие. Твърде много бяха погубените от Легиона и въпреки че именно неговата намеса бе довела Кориалстраз тук, на магьосника вече не му пукаше. Беше се опитал да не нарушава линията на времето, но всичко си имаше граници.
Сега бе време за отплата.
Когато драконът прелетя над първата вълна на демоничната орда, той избълва могъща струя огън. Пламъците погълнаха не само адския звяр, който бе убил заклинателя, но и мнозина от следващата го глутница. Малцината оцелели се отдръпнаха с вой, жестоко обгорени.
Кориалстраз не спря дотам. Обърна се с лице към основната част на напиращото войнство и предните редици мигом бяха погълнати от втора огнена вълна.
Повечето умряха на мига. Малцина от по-здравите Адски пазачи се пребориха с огъня и излязоха от другата страна, само за да се свлекат метър-два по-напред, победени от зверските си рани. Един пламтящ инфернал се опита да потуши драконовите пламъци и когато това не помогна, затича с главата напред към близката сграда, вероятно със смътната надежда това да му помогне да им избяга. Няколко секунди по-късно и тази твар падна мъртва.
Дори Пламтящият легион не можеше да се изправи срещу могъществото на дракона, ала това не ги правеше безпомощни. Иззад редиците им изведнъж полетя ято гибелни стражи. Крас ги забеляза пръв и, макар добре да съзнаваше рисковете, направи бърза магия.