Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Ала това, което се появи от двореца, не беше кралицата. Нито пък приличаше на нещо, което някой от нощните елфи си беше представял.
Така паднаха първите жертви на Пламтящия легион.
Деветнайсет
Вълна от световъртеж удари Крас. Толкова силно и изненадващо, че за малко не му коства живота. Само преди миг се беше чувствал почти както някога, в голяма степен заради непосредствената си близост до Кориалстраз.
Драконът го носеше с цялата си скорост най-общо в посока към поляната на Ценариус, макар и не достатъчно близо, за да не забележи полубогът. Решимостта му да намери този нощен елф, който му бе показал Ноздорму, допълнително подхранваше магьосника. И точно затова внезапното гадене го завари толкова неподготвен, че за малко да падне от врата на дракона.
Кориалстраз успя да го прихване в последния момент, но по-младият му аз също изглеждаше странно дезориентиран.
— По-добре ли си вече? — изрева драконът в неговата посока.
— Аз… възстановявам се. — Крас се наведе към нощното небе в опит да почувства какво точно е станало. Претърси разпокъсаните си спомени и накрая стигна до вероятния отговор. — Приятелю, познаваш ли столицата на нощните елфи?
— Зин-Азшари? Бегло запознат съм с нея.
— Насочи се натам.
— Но търсенето ти…
Магьосникът решително го прекъсна:
— Направи го сега. Мисля, че е от жизненоважно значение да отидем там.
Кориалстраз измърмори нещо, но зави по посока на Зин-Азшари. Наведен над врата му, Крас се взираше напред, очаквайки появата на легендарния град. Ако спомените му бяха верни — а в този момент нямаше как да е сигурен — Зин-Азшари трябваше да представлява кулминация на цивилизацията на нощните елфи, огромен величествен град с извисени кули, какъвто светът никога повече нямаше да види. Ала не богатството и разкоша на древния град го интересуваха. Крас се тревожеше за близостта на Зин-Азшари с мистичния Кладенец.
А сега именно Кладенецът на вечността го привличаше. Макар да не можеше да си спомни как Пламтящият легион бе нахлул за първи път в Азерот, Крас все още имаше достатъчно остър ум, за да направи достатъчно точно предположение. В този период Кладенецът бе сила, а силата не само беше това, което търсеха демоните, но и което им позволяваше да достигат световете, които унищожаваха.
И къде бе по-вероятно да намери портала, през който Легионът щеше да се появи, ако не в непосредствена близост до най-могъщия източник на магическа сила, откриван някога?
Носеха се в нощното небе; Кориалстраз прелиташе миля след миля за броени минути. И пак изминаха часове — ценни часове, които Крас подозираше, че светът не може да си позволи.
Най-накрая драконът извика:
— Скоро ще видим Зин-Азшари! Какво се надяваш да откриеш?
Въпросът бе по-скоро какво магьосникът се надяваше да не открие, ала Крас не можеше да го обясни на спътника си.
— Не знам.
Пред тях изникнаха безброй светлинки. Магьосникът се намръщи. Разбира се, на нощните елфи им трябваше светлина за някои от дейностите им, но отблясъците изглеждаха твърде много като за кралство, принадлежащо на създания на мрака. Дори величествен град с размерите на Зин-Азшари не би трябвало да е толкова светъл.
Но когато двамата приближиха, осъзнаха, че блясъкът не идва от факли или кристали… а от бушуващите огньове, горящи из цялата елфска столица.
— Градът е в пламъци! — изрева Кориалстраз. — Какво е могло да създаде такъв ад?
— Трябва да се спуснем — бе единственото, което каза Крас.
Червеният дракон се гмурна и се сниши с няколкостотин стъпки. Сега можеха да различат и конкретни детайли. Претрупаните с декорация ярко боядисани сгради горяха, а някои вече дори се свличаха под собствената си тежест. Градини със скулптури и големи резиденции, построени сред дърветата, се бяха превърнали в клади.
А из улиците лежаха разпръснатите телата на мъртвите.
Всички бяха брутално изклани, без никакво съчувствие към старите, сакатите или младите. Мнозина бяха умрели на големи групи, докато други явно са били преследвани поединично. В добавка към жителите на града, по земята лежаха трупове и на животни, най-вече на нощни саблезъби. Смъртта на питомните пантери изглежда също не бе била по-малко ужасяваща.
— Тук е имало война! — изръмжа крилатият левиатан. — Не… направо геноцид!