Защото вярваш в любовта

Майкъл я измери с пламтящ поглед, от който я побиха тръпки.

— Непрекъснато ще мисля за това, но не обещавам, че ще треперя от страх.

Той взе ръката й и я поведе към стаята за закуска. Когато влязоха, дядо й раздразнено вдигна глава от чинията си.

— За двойка, омъжена от десетина години, вие двамата ухаете подозрително на април и май.

Катрин го целуна по бузата. Макар че все още се придвижваше с инвалидния стол, лердът беше много по-жизнен, отколкото при пристигането й.

— За всичко е виновен свежият морски въздух, дядо — обясни весело тя и се усмихна на Майкъл. — Чувстваме се като току-що женени.

Лердът си намаза филийка с масло.

— Клайв се върна от Лондон. Искам да говоря с двама ви тази сутрин.

— Значи не се нуждаете от моето присъствие? — осведоми се Майкъл.

— Вие не ми трябвате. Скоро ще научите какво съм имал да кажа.

Катрин погледна унило бърканите яйца в чинията си. Лердът сигурно бе избрал наследника си. Много скоро щеше да се наложи да отговори на практическите въпроси, които досега отблъскваше.

Дейвин Пенроуз влезе в салона, поздрави и си наля чаша чай.

— Каква е програмата за днес? — попита Майкъл.

— Зависи. — Констейбълът седна насреща му. — Разбирате ли от оръдия, капитане?

— Имам известен опит с конната артилерия, но не съм експерт.

— Тогава знаете за оръдията повече, отколкото хората в Скоул. Островната милиция е много добра — лердът е полковник, аз съм капитан. Имаме мускети и две шестфунтови оръдия, които ни изпратиха, за да се защитаваме от Наполеон, ако реши да ни нападне. — Очите му засвяткаха развеселено. — Добре, че императорът имаше други цели, защото правителството не се сети да ни изпрати поне един канонир.