Защото вярваш в любовта

Катрин се усмихна плахо.

— Не беше сън, нали?

Майкъл се отпусна и на лицето му грейна усмивка.

— Най-истинското преживяване в живота ми. Не съжаляваш ли?

— Ни най-малко. — Тя направи гримаса. — Иска ми се да съм проумяла по-рано, че не съм безнадеждно деформирана. Сигурно няма да ми е лесно да оправя бъркотията, която създадох с измамата си.

— Не е нужно да започнеш още днес. Почакай малко. Ще помислим и може би ще ни хрумне нещо умно — предложи той. — И тъй като заговорихме за бъркотия — Кенет ми писа, че смъртта на Колин те е оставила почти без средства.

— За съжаление си прав. Когато се оженихме, и двамата имахме известно наследство, но той отдавна го пропиля. До смъртта му нямах представа, че положението е толкова лошо. Повечето от кредиторите му са офицери от полка и опростиха дълговете от хазарт, но получих куп сметки от търговци, които трябваше да платя, преди да напусна Франция. — Тя въздъхна. — Най-лошото е, че една от многобройните му любовници чакаше дете.

— По дяволите — изруга полугласно Майкъл. — Колко неприятно за всички засегнати.

Катрин се усмихна меланхолично. Легна по гръб и се взря в тавана.

— Мари беше селско момиче и не знаеше какво да стори. Казах й да се върне в селото на родителите си и да им каже, че се е омъжила за войник и е овдовяла. Едно наследство щеше да направи историята по-достоверна, затова продадох перлите на мама и й дадох половината от сумата. С тази зестра може да се омъжи и да отгледа детето си.

Майкъл вдигна вежди.

— Ако продължаваш да се държиш по този начин, никога няма да се отървеш от името Света Катерина.

— Не можех да ги оставя да умрат от глад, нали? Това беше най-малкото, което можех да сторя за детето на Колин. — По лицето й пробяга сянка. — Бог знае, че не му бях добра съпруга.

— Престани да се обвиняваш — отговори спокойно Майкъл. — След като вече знам цялата история, изпитвам още по-голямо уважение към теб. Показала си истинско достойнство в трудната ситуация. Макар че бяхте неравна двойка, имаш Ейми. Сигурен съм, че не съжаляваш.

Пак беше намерил най-добрия начин да разсее съмненията й.

— Прав си. Колин обичаше Ейми. Тя беше единственият човек, когото обичаше истински. — Катрин вдигна ръка. — Обещавам, че никога вече няма да ти досаждам със самообвинения.

— Ти никога не си досадна, макар че си светица — отговори ухилено Майкъл.

Катрин го погледна обезпокоено.

— Една от причините, поради които не ти разказах за смъртта на Колин, е че един ден те видях в парка с красиво младо момиче. От вестниците научих, че си търсиш жена и начинът, по който се гледахте, ме наведе на мисълта, че си я намерил.

— Излизал съм с много млади дами, но не си спомням да съм гледал влюбено нито една. Как изглеждаше?

— Висока и стройна, със светлокестенява коса. Красива, много интелигентна, макар че остави у мен впечатление за плахост.