И за Америка като за Америка

Какво е литературата? Какво означава да си голям писател?… Стоял тук Стайнбек, описвал прости хора, прости човешки радости и драми… Прости мечти и прости удоволствия. Един галон вино, едно момиче в кревата, едно пиянство с всичките зулумлуци след него… А сега цял свят иде тук да се поклони на камъка, постлан на улицата, по която са вървели ония бараби, на дървото, което е останало наоколо. И човек е склонен всичките тези най-обикновени предмети и хора да ги обожествява, да ги превръща в светини, до които да приближава със свито сърце и на пръсти. Така съм се чувствал в къщата на Вазов, край вадата, която минава през двора му, така и на чардака на Димчо Дебеляновата къща, откъдето се вижда Копривщица…

Няма по-силно и по-магическо доказателство какво е литературата и какво е големият писател от това, че те кара да опипваш един най-обикновен камък, а да имаш усещането, че се докосваш до сандалите на Христос…

Малкото някогашно аквариумче на Док, се е превърнало наистина в една от най-големите забележителности на Монтърей… Цялата стъклена планина, която се въздига отпреде ми, сега е пълна с всичкия онзи океански свят, който е изследвал Док. Сам по себе си този аквариум е едно превисше потвърждение за навиците на Америка да приближава човека до онова, което му носи знание и обич към тази земя. Като архитектура, като обем, като съдържание на морски богатства аквариумът е нещо наистина забележително. Всичко, което го има в Тихия океан, го има и в този аквариум. Дори китове — дели три парчета… Добре, че дойдох дотук, да видя кит… Единият е жив и цепи водата. Другите са мъртви… Как стените на стъклото удържат живия, как е изтръгнат от дълбините си, за да се превърне в затворник на човешкото любопитство, не зная… Дивата му мощ стъписва любителите. И всички други риби са запрени тук… От онази, която я отброява милиметърче, я не, до всички други, които браздят водите на океана. Цветове на риби, окраски на риби, форми на риби… идва миг, в който природата те превръща в нищо, съсипва те с фантазията си, докарва те дотам, че да разбереш най-важното — и ти, човече, си една от тези рибки, уви, нито толкова красива, нито толкова изящна. Толкова, и нищо повече. И нищо друго… Залите, клетките, малките вътрешни аквариумчета пазят едрите риби да не изядат дребните… Де да си имахме и ние, хората, такива аквариумчета за човека, ала тогава той ще стане ленив, небрежен, ще отслабнат очите му, мускулите му ще омекнат, волята му ще се състари, душата му ще загуби бодрост…

Нали точно върху липсата на такива вътрешни аквариумчета за човека е изградена философията на живота в Америка. Нали точно строителството на такива аквариуми — за гарантирани бездария, за ленивци на мисълта, за спокойствието на хилави мозъци, — нали то изяде главата на нашия свят…

Стига политика!… Гледай пред себе си… Голям стъклен похлупак е затиснал десетки малки стъкленички: сако, панталони, презрамки. И един портрет на човек с очила. Учен човек. Това е Док!… Каквото е запазено от неговата лаборатория, от неговия аквариум, е тука… Щипки, ножчета, кутия с цигари…