И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Глупаво се повъртам, като правя онова, което всички в подобно положение правят: опитвам се да запомня видяното, да прелея от топлината или студа на предметите, които виждам, в паметта си, да пипна някак си, ако мога — този Док…
Вън… в моята развълнувана и смутена душа се промъкват гласовете на студентите. Тия са, които ще спасяват секвоята… Минавам край тях, вървя по улица «Консервна»… Вляво е океанът. На брега, вече запуснати, с остарели ламарини и дървени тараби, изтърбушени, безжизнени, изоставени, умират три-четири фабрични помещения, от които до мене не достига нито миризма на ръждиво желязо, нито на изхвърлена риба…
От дясната страна на улицата се редят малки, ала съвсем не така бедни къщички, както са били тогава. Защото са се превърнали в магазини, в които сега се продава всичко. Много работа е свършил за този град Стайнбек. На много хора от туристическата индустрия е дал хляб… Сега тук идват туристи не само от цяла Америка, но и от цял свят.
Недалеч от аквариума обаче виждам китайска пагода. Странно стои на крайбрежната американска улица тая китайска пагода, в своята архитектурна самота. Дали — целият треперя пред въпроса, — дали това не е някогашната бакалница на Ли?…
Наближавам я, кажи-речи, на пръсти. Надничам в нея. Вътре — ресторантче, магазинче и млади продавачки… Не, не ми трябват те, нищо няма да ми кажат те за Ли, нито за онова, което тъй силно ме вълнува — къде е била самата лаборатория на Док?… На мястото на аквариума ли?… Стар, доста отпаднал човек седи в единия край на барчето. Очите му са още бодри, ала вече стари. Този човек знае това, което тия хиляди наоколо не знаят… Приближавам до него, усмихвам се с всичката прелест на земите, от които ида:
— Това е била бакалията на Ли — казвам. — На китаеца…
Човекът ме гледа, сякаш ме проверява чак толкова ли зная. И като свършва проверката си, неочаквано отвръща:
— Да, господине… Тук е била… От него я купих, той замина за Фриско, оттам загубих следите му… Не е идвал оттогава насам, ако е жив… Старецът прави пауза: — Не беше млад, а оттогава четиридесет години минаха…
— И нищо ли не е запазено от онова време?
Старецът още ме гледа, още ме изучава. После става трудно… прави няколко крачки и откачва ключ. С него отваря вътрешна врата и ме въвежда във вътрешна стаичка… Точно както онзи старец в барчето на Холивуд. Ни повече, ни по-малко — това е музей. Най-автентичният от всичко, което съм видял досега. Тук са някои от търговските прибори на Ли… Ето ги със Стайнбек на снимка, ето леглото, на което е пренощувал тук от време на време самият Стайнбек… Тази малка стаичка — два на три, я е добавил към бакалницата си самият Ли още навремето, когато са излезнали книгите на Стайнбек. Търговският му нюх проговорил, че оттук могат да текат пари… Както и станало. Иначе можел ли е да спести толкова, че да стигне до Фриско?…
— А защо сега я държите скрита тази стаичка?… Тя може да ви доведе много клиенти. И много пари!
— Клиенти има — отвръща добродушно американецът… — Годините ми са много — той се усмихва добродушно и чисто, както се усмихват въобще американците… — А виждате ли — американците от народа много често употребяват изразите «виждаш ли», «знаеш ли», — много от хората, които идват тук, са чули нещо за тази улица, за Стайнбек, за Ли, но то е само да се каже, че са били тук… Но те не знаят, написаното… Защо им е да надникват тук?…
Много странна ми се вижда, много неамериканска логиката на този човек. Той не печели от нещо, от което може със сигурност да се направи състояние…
— Синовете, когато отново преустроят бакалията, ще пробият врата от другата страна — тогава всички ще могат да влизат в стаичката. Дотогава… — той ме поглежда пак така безхитростно — тя ще е само за приятели на Стайнбек.
— А вие, приятели ли бяхте с него?
— Големи — казва старецът… — Той обичаше да пийва. Не много. В Америка не се пие много… Вечер сядахме пред бакалията — синовете ни обслужваха. Престояваше тук по една седмица, после изчезваше за години…
Той беше голям американец, господине!
Старецът стана, потътри крака навътре към друга стаичка, побави се, после се върна със снимка в треперещата си ръка… На снимката — те двамата със Стайнбек. И тази същата пагода, в онзи беден някогашен вид, каквато истински е била, когато Ли е щъкал с късите си и бързи китайски крачета из нея…
Старецът ме трогва чак… Ръката ми трепери не по-малко от неговата, докато държа снимката.