Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Схватката се развиваше със светкавична бързина. Пираните се мятаха, описваха лупинги и отстъпваха, залагайки капани, а ята по-дребни рибки само дебнеха удобна възможност да се промъкнат зад защитите на врага. Чаросплетниците владееха безброй трикове — използваха риби, за да прикриват други риби, създаваха невидими водовъртежи и залагаха примамки, които избухваха в заплетени лабиринти, от които нямаше измъкване. Това бе една жива картина на удивително коварство и хладнокръвна жестокост, скрита под тънката кожа на илюзията, за да защити съзнанията на противниците от суровата и влудяваща красота на Чаросплетието.
Какре губеше.
Въпреки че в света извън безбройните нишки, където времето се определяше от слънцето и луните, бе изминала по-малко от секунда, ожесточената схватка бе преминала през множество обрати и фази, досущ като военна кампания, развиваща се с ускорено темпо. Върховният Чаросплетник бе хитър и изкусен боец, облагодетелстван от дългогодишния си опит; а въздигането на фейа-корите го бе научило на неща, за които Фарек изобщо не подозираше. Обаче допускаше грешки. Умът му бе изпъстрен с бели петна, които възпрепятстваха инстинктивните му реакции, а зловещите кръпки на забравата, блуждаещи из съзнанието му, го лишаваха от способност за концентрация. Фарек беше млад, кипеше от енергия и силата му компенсираше очевидната липса на финес. Пираните на Върховния Чаросплетник губеха позиции и оредявха с шеметна бързина, а в защитата му се появяваха множество пробойни, които той не смогваше да закърпи.
Положението ставаше още по-лошо от обстоятелството, че Какре беше изтощен. Физическото му тяло се раздираше под напрежението от битката. Той усещаше как организмът му изнемогва в усилията си да го снабдява с енергия и си даваше сметка, че съвсем скоро ще остане без никакви сили. Фарек, който беше сериозен противник дори и да бяха на равна нога, го бе спипал в един от най-лошите му мигове. Върховният Чаросплетник не можеше да победи; той само отлагаше неизбежното.
Е, щом като е така, така да е. Какре никога нямаше да се откаже. Щеше да се бие до последния си дъх.
Това беше последната му мисъл, преди Фарек да надделее окончателно над него. Противникът му сбираше сили зад едно огромно кълбо от влакна-примамки, което внезапно експлодира и погълна пираните на Какре като гигантска ръка, свиваща се в юмрук. Върховният Чаросплетник веднага ги изостави, давайки си сметка, че са безвъзвратно изгубени, и се опита да си създаде ново стадо; изтощението и умората обаче си казаха думата и новите му риби бяха мудни и тромави. Свирепите пирани на Фарек ги пометоха с лекота и се понесоха към незащитения от нищо скат на Какре, за да го разкъсат на парчета.
В този миг се появи Чаросплетният кит.
Той изригна от нищото, изпълвайки черната бездна до краен предел, а огромните му размери зашеметиха възприятията им. Появата му отекна из Чаросплетието като чудовищна взривна вълна, която помете пираните на Фарек, разпръсвайки ги сред милиардите нишки. По-младият вещер успя да удържи позициите си, ала Какре бе изхвърлен от Чаросплетието и се завърна във физическото си тяло.
Безумната му, нечовешка ярост го спаси. Запратен в света на човешките възприятия, Върховният Чаросплетник не изгуби нито миг в колебания или съзнателни мисли. Понесен на вълната на гнева, той нададе хриптящ вик и се хвърли към Фарек, изваждайки ножа, затъкнат в колана му. Зашеметеният от появата на Чаросплетния кит вещер не можа да реагира достатъчно бързо и Какре натика острието под лъскавата му Маска. Ножът разкъса с лекота меката плът под брадичката му, прониза небцето му и се заби в предния дял на мозъка му. Силата на удара събори Фарек на земята и той се сгромоляса на мръсния под сред облак прах, с Върховния Чаросплетник отгоре си. Без да спира да крещи, Какре извади ножа и започна да ръга противника си в гърлото и гърдите, кълцайки плътта му с дива ярост. От тялото на Фарек рукнаха кървави фонтанчета, които обагриха в алено робата и маската на Какре, ала това ни най-малко не го спря. Накрая старецът изтръгна Маската на врага си и заби ножа в окото му чак до дръжката; едва тогава се успокои.
Върховният Чаросплетник се плъзна от бездиханното тяло на врага си и се отпусна тежко на пода. Той остана да лежи там за известно време, а накъсаното му, хриптящо дишане беше единственият звук, който нарушаваше тишината. Постепенно обаче то се нормализира и изтощеният Какре потъна в бездната на сънищата си.
Седемнадесета глава