Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Оръжието е по-близо до Къртис. Той изскача от джипа, за да го вземе.
Непредсказуемият пазач не се опитва да му попречи. Просто се обръща и побягва.
Изумен, Къртис наблюдава отдалечаващата се фигура, докато се увери, че мъжът няма да се върне. Габи не се обръща да погледне назад нито веднъж. Изстрелва се към източната част на долината, сякаш го гонят триста дяволски изчадия. Изчезва в мрака и зловещото сияние на солта.
Колко странно. Срещата му с Габи изисква по-късно да направи много подробен анализ. По-късно, когато Къртис се справи с враговете си и може да си позволи лукса да анализира и да умува.
Когато се справи, не „ако“. Принудата да общува и да се сближава с непознати за известно време се отлага и Къртис чувства как увереността му се възвръща.
На север, където някога самотни стрелци са заставали един срещу друг на прашната улица, продължава сражението, по-огнено и по-гръмовито отпреди. Макар че не е като Армагедон или Войната на световете, битката е впечатляваща. Къртис очаква конфликтът отдавна да е свършил. Така или иначе при подобни неравни сили скоро всичко трябва да приключи.
Освен това рано или късно и едните, и другите ще се усетят, че момчето, за което си бият, им се е изплъзнало и отново бяга от тях. Тогава двете армии ще спрат сраженията (и едните, и другите негодници) и ще възобновят преследването.
По-добре да тръгва.
Оставя пистолета на земята, тъй като Габи е далеч, и отново се качва на маунтиниъра. Никога досега не е карал кола като тази, но принципите на шофиране са еднакви за всички превозни средства и той не се съмнява, че ще се справи добре. Е, едва ли ще постигне умението на Стив Маккуин в „Булит“ или на Бърт Рейнолдс в „Смоуки и бандита“.
На път е да премине границата на дребните закононарушения и по-сериозните престъпления. Кражба на кола. Така ще окачествят деянието му властите.
Всъщност по-скоро става дума за неразрешено вземане назаем на превозното средство, защото той не възнамерява да задържа джипа. Ако го остави в добро състояние, Къртис няма да има големи угризения на съвестта, а само ще изпитва лека вина, задето е изразходвал бензина. Но понеже едва ли ще се срещне отново с пазача, той се надява да изкупи вината си, като изпрати на Габи пари и извинително писмо.
Височината се оказва проблем. Къртис Хамънд, който е нисък за възрастта си, може да вижда идеално пътя пред себе си и да натиска педалите за газта и спирачката. Но не и двете едновременно. Навежда се леко и протяга десния си крак подобно на балетист. Така успява да запази наполовина видимостта на пътя и да запази донякъде контрола върху педалите.
Това го забавя обаче и джипът тръгва със скорост, която е по-подходяща за траурна процесия.
Разбира се, иска му се да спечели колкото се може повече преднина пред преследвачите, но трябва да помни, че времето, а не разстоянието, е неговият главен съюзник. Само когато продължи упорито да бъде Къртис Хамънд, ще има най-големи шансове да се скрие завинаги от преследвачите си. С известно нагаждане ще може да кара джипа по-лесно, но ако продължи да прави подобни промени, ще стане по-забележим за враговете си.
Мъдростта на мама. Колкото по-дълго носиш маскировка, толкова по-пълно ти се сливаш с нея. За да поддържа правдоподобно на маскировката си, беглецът никога не трябва да излиза от образа си. Изграждането на нова самоличност не означава само да се сдобиеш с нови документи. Не си застрахован срещу разкритие само защото изглеждаш, говориш и се държиш като своя герой. Успешното изграждане на нова самоличност изисква да се превърнеш в този нов човек с всяка своя клетка и по всяко време на денонощието, независимо дали те наблюдават или не.
Дори и мъртва майка му си остава най-големият авторитет по тези въпроси, а също и универсален символ за кураж и свобода. Ще я почита дълго след смъртта й. Дори и да не беше негова майка, той щеше да се ръководи от нейните съвети. Но като неин истински син той е задължен не просто да оцелее, но и да живее по нейните правила и според нейните съвети, като накрая предаде уменията й и на другите.
Отново го обзема тъга и известно време той пътува в нейната компания.
Решава да смени посоката и да не продължава на югозапад. Ако продължи, в крайна сметка пътят ще го отведе към междущатската магистрала, която сигурно се охранява от полицията. Той дойде от изток. Призрачният град се намира на север от него. Затова няма друг избор, освен да прекоси долината и да се насочи на запад.