Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Значи имахте предвид „тестиси“!
Върху изразителната физиономия на стареца се изписва още по-голяма изненада. И преди да последва поредната гневна тирада, Къртис бързо се намесва:
— Вие казахте „кохонес“, което на испански означава тестиси. Но не го произнесохте правилно. Ако…
— Гръм и мълния! — прекъсва го Габи и отвръща поглед от момчето с някаква смесица от пренебрежение и отвращение. Това е добре, от една страна, защото най-накрая все пак обръща внимание на пътя. От друга страна, и лошо, защото рано или късно ще погледне към него и ще го изпепели с поглед.
Изгубил е увереност в умението си да общува. В момента е убеден, че каквото и да каже, дори и само тихо да изсумти, поведението му ще бъде възприето погрешно и ще предизвика нови гневни ругатни и клетви от страна на Габи.
Въпреки неуспеха на момчето да продължи разговора, мълчанието е кратко. Пазачът отново се пали и плюе, докато гневно нарежда: — Ти, нафукан и неблагодарен пикльо! Може и да не съм завършил Харвард и да не съм бил галеник на съдбата като някои други, но още от пеленаче са ме възпитавали, че правенето на забележка на по-възрастен човек е израз на лоши обноски. Не можеш да ми кажеш как да произнасям „кохонес“, когато твоите жалки кохонес не са по-големи от бобени зърна!
Докато Габи продължава да се кара, той накрая отпуска педала на газта и джипът забавя скорост. Сигурно мисли да спре и да свали Къртис от колата.
Ако сега се намираха в лодка в морето по време на буря, момчето щеше да скочи във водата, без да протестира. Няма да каже нищо и ако го оставят в солните полета. Всъщност дори би останал доволен. Съдбата му на отчаян беглец, принуден да се представя с чужда самоличност и непрекъснато да бъде нащрек, му носи стрес, който вече му идва в повече. Има чувство, че главата му ще се пръсне или нещо много по-лошо ще се случи.
Очевидно освободил се достатъчно от гнева си, Габи вече изглежда по-спокоен. Няма да получи инфаркт, докато гледа нафукания си спътник. Обръща се напред и си гледа пътя. Сигурно старецът е изненадан, че Къртис не е скочил от джипа. Или пък е изненадан от сълзите на момчето, или че има дързостта да го гледа право в очите. Каквато и да е причината, вместо отново да започне да ругае, както Къртис очаква, пазачът изглежда толкова учуден, че физиономията му напълно се преобразява.
И рязко натиска спирачката.
За щастие скоростта им от близо двеста километра в час е паднала под седемдесет. Изскърцването на спирачките и гумите върху солта звучи също като върху асфалта. Съчетанието на изгоряла сол и гореща гума образуват обаче уникална и миризма, характерна само за този край.
Ако Къртис не беше прикован към седалката, двамата с кучето със сигурност щяха да се размажат като мухи върху преденото стъкло. Животът на Жълтьо преминава през съзнанието му като на филмова лента — от малко едва прогледнало пале до сандвичите в караваната. Животът на Къртис също преминава като на лента. Момчето и животното са леко объркани. Но когато джипът спира напълно, двамата са напълно невредими.
Тази проява на индивидуализъм от страна на пазача е малък триумф над законите на физиката и би трябвало да промени настроението на Габи. Обаче пазачът отново започва да ругае, вдига ръчната спирачка, отваря рязко вратата и изскача от джипа развълнуван.
— По дяволите! — възкликва Къртис.
Той оставя кучето на седалката и се премества зад волана.
На светлината на слабата лампа на тавана на джипа той вижда, че Габи лежи по гръб на земята. Измачканата му и пропита с пот каубойска шапка е до него. Изглежда така, сякаш всеки момент ще извади банджото и ще започне да свири за милостиня. Побелялата му коса е като наелектризирана и е изцапана със сол. Самият той изглежда вцепенен. Сигурно е паднал на главата си.
— Света Богородице! — възкликва отново Къртис. — Сър, добре ли сте?
Въпросът тревожи пазача така, сякаш животът му е застрашен. Той се изтърколва настрани и се изправя на крака едва когато се е отдалечил на известно разстояние от джипа.
Досега Къртис смята, че странностите в поведението на пазача се дължат не толкова на странния му характер, колкото на липсата на нормална комуникация между двамата. Случващото се в момента обаче го кара да промени мнението си. Сигурно Габи наистина си е откачен. Може би дори е опасно луд. Едва ли е сериен убиец като ония двамата с караваната. Освен ако процентът на серийните убийци в реалния живот е по-голям отколкото във филмите. Доста страшна мисъл.
Между Габи и джипа има два ключови предмета: шапката и деветмилиметровият пистолет. Докато преди малко старецът се отдалечаваше от колата, сега застрашително се приближава. Макар на Къртис да му се иска да вярва, че Габи е негов приятел, избухлив, но състрадателен, погледът на пазача е съсредоточен върху пистолета.