Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Макар че няма опасност да развие кой знае каква скорост и макар че често тръгва и спира, за да проточи врат и да види накъде кара, той открива, че солниците са доста лесен терен за каране. Когато стига склона на долината на запад обаче, Кътис си дава сметка, че не може да продължи така.
Тук солта не блести така ярко. Видимостта, която и без това е ограничена заради височината на момчето, се влошава рязко и той почти нищо не вижда. Включването на фаровете не е решение — освен ако не иска да привлече вниманието към себе си и така да извърши самоубийство.
Нещо повече, издигащият се терен ще е скалист и неравен. Къртис ще трябва да реагира по-бързо и с двата педала.
Вдига ръчната спирачка и се изправя на седалката. Поглежда пътя пред себе си, озадачен от новото предизвикателство.
Решението е неговата духовна сестра. Докато караше бавно из солниците, Стария Жълтьо седеше на седалката до него и украсяваше страничното стъкло с отпечатъци от носа си. Сега стои изправен на седалката и по погледа му личи, че разбира за какво става дума.
Сигурно защото странната среща с пазача още не му дава мира, в първия момент Къртис не разбира. Мисли си, че кучето просто иска да го почешат зад ушите.
Понеже то никога не се противи, когато го чеше зад ухото или където и да било другаде по тялото, Стария Жълтьо с удоволствие се оставя на ласките му около минута, след което се отвръща от Къртис, изправя се и поставя предните си лапи на таблото. В тази поза вижда пътя идеално.
Връзката момче-куче щеше да е безсмислена, ако Къртис не беше схванал намека на животното. Но той го разбира. Ще управлява джипа, а кучето ще е неговите очи.
„Добро куче!“
Плъзва се надолу достатъчно ниско, за да може лесно и удобно да натиска педалите. Това положение му дава възможност и да върти волана. Не вижда нищо само през стъклото отпред.
Връзката им не е достатъчна. Тя все още е неговата духовна сестра, а не част от духа му. Особеният контакт между тях обаче се засили значително в мига, когато животът им премина пред тях като на кинолента.
Къртис включва на скорост, натиска педала на газта и започва да изкачва сравнително полегатия наклон с помощта на направляващия поглед на кучето. Двамата заедно стават по-уверени във възможностите си и когато стигат върха вече действат в пълна хармония и синхрон.
Той спира горе, сяда и поглежда на североизток. Битката в призрачния град, изглежда, е стихнала. Негодниците и онези, още по-лошите негодници, са разбрали, че не са успели да хванат плячката. Спрели са да се бият и отново са насочили вниманието си към издирването на момчето и кучето.
Светлините на двата хеликоптера озаряват нощното небе. Трети приближава от изток. Подкрепления.
Отново се навежда и подкарва джипа надолу по склона, насочвайки се още по на запад в непознатата територия, която Стария Жълтьо разузнава внимателно.
Кара със скорост в пределите на разумното, имайки предвид, че духовната му сестра може да се удари лошо, ако натисне рязко спирачката.
От друга страна обаче, трябва да печелят време, защото не може да очаква кучето непрекъснато да бъде неговите очи. На Къртис не му трябва почивка. Жълтьо е съществото, на което рано или късно ще му се доспи. Къртис не е спал никога през живота си.
В края на краищата той трябва непрекъснато да помни, че с духовната си сестра са не просто представители на различни биологични видове с различни физически възможности и ограничения. По-важното е, че са родени в различни светове.
Глава 33
Според старо поверие на родените в четвъртък деца им предстои бляскав път в живота, а Мики Белсонг беше родена именно в четвъртък, през май, преди повече от двайсет и осем години. През този августовски четвъртък обаче тя беше прекалено налегната от махмурлука, за да продължи според плана си.
Водката с лимон намаляваше със светкавична скорост. През нощта сигурно броеше четвъртата чаша за втора и петата за трета.
Загледана в образа си в огледалото в банята, тя си каза: „От проклетата водка вече не можеш и да помниш.“ Не можа да изобрази и най-малкото подобие на усмивка.
Беше се успала за първото си интервю за работа, а вече беше твърде късно и за второто. И двете бяха за сервитьорка.
Макар че имаше опит в сервирането и харесваше тази работа, тя предпочиташе работа, свързана с компютър и проектиране на софтуерни програми. Беше преминала интензивен шестнайсетмесечен курс и откри за себе си, че тази работа й харесва и може да я върши.