Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Да ви прекъсна, когато може би се каните да кажете нещо лошо за някой от моите приятели? — каза херцогът. — Опазил ме Бог! Целият съм в слух.
Присъстващите заобиколиха херцогинята.
— Ще узнаете всъщност — продължи госпожа Дьо Грамон, обръщайки се предимно към трите принцеси, — че една дама, чието име е без значение, нали поиска да се срещне с нас, избраните от господаря, който ни обсипва със слава, която я кара да умира от завист…
— Къде иска да се срещне с нас? — попита херцогът.
— Във Версай, Марли или Фонтенбло.
— Горкото създание не е присъствало на нито едно от големите тържества освен на някоя вечеря с краля, на която са допуснати и няколко зяпачи, които гледат как Негово величество и сътрапезниците му ядат.
Господин Дьо Ришельо шумно смръкна тютюн от една кутия от севърски порцелан.
— Но… за да се срещне с нас във Версай, Марли или Фонтенбло, трябва да ни бъде представена — каза той.
— Именно, въпросната дама горещо желае да бъде представена.
— Обзалагам се, че й е обещано. Кралят е толкова добър! — заяви херцогът.
— Да — каза госпожа Дьо Гемене. — Необходима е кръстница.
— Но не всеки си има кръстница — каза госпожа Дьо Мирпоа. — Както хубавата Бурбонка. Тя търси, но не намира.
— Ах, госпожо, госпожо — каза херцог Дьо Ришельо, — признайте на госпожа херцогинята цялата заслуга за разказа!
— Хайде, херцогиньо — каза госпожа Виктоар. — Тъкмо възбудихте любопитството ни, пък не довършихте.
— Съвсем не! Напротив, държа да разкажа докрай историята. Когато човек си няма кръстница, му търсят такава. „Търси и ще намериш“ се казва в Евангелието. Търсиха и намериха, но каква кръстница! Мили боже, една провинциалистка — чиста, наивна. Прикоткваха я, ухажваха я, глезиха я, нагиздиха я.
— Това ме кара да настръхвам — заяви госпожа Дьо Гемене.
— Но ето, че изведнъж добре подготвената провинциалистка — укротена и нагласена — падна по стълбата…
— И после? — попита господин Дьо Ришельо.
— И си счупи крака… ха, ха, ха! — припя херцогинята, прибавяйки така още един стих към стиха на госпожа Дьо Мирпоа.
— Така че, представяне… — вметна госпожа Дьо Гемене.
— Няма и да има, скъпа моя.
— Но това е Провидението! — каза маршалът, като вдигна ръце към небето.
— Извинете, но аз съжалявам искрено горката провинциалистка — каза госпожа Виктоар.
— Напротив, госпожо, поздравете я! От двете злини тя избра по-малката.
Като каза това, херцогинята спря изведнъж. Беше срещнала за втори път очите на краля.
— Но за кого говорите, херцогиньо? — попита маршалът, правейки се, че се мъчи да открие коя е въпросната личност.
— Не ми казаха името й.
— Бога ми! — каза Ришельо. — Ето една добра идея! Но трябва да се знае и името на тази великолепна дама, спасила ни от такава голяма опасност. Нали вече няма от какво да се страхуваме, херцогиньо?
— О! Вече от нищо, аз отговарям за това. Тя е в леглото си с превързан крак и е неспособна да направи нито крачка.
— Но — запита госпожа Дьо Гемене — ако тази дама си намери друга кръстница? Тя е доста съобразителна!
— О, няма подобна опасност. Не се намират току-така кръстници!
— Чумата да го вземе, така е! — каза маршалът, като смучеше един от чудесните бонбони, за които се казваше, че поддържат вечната му младост.
В това време кралят се доближи до групата. Всички се умълчаха. Тогава гласът му ясно отекна в салона:
— Сбогом, госпожи. Приятна вечер, господа.
Всички станаха и в дъното се усети оживление. Кралят направи няколко крачки към вратата, после — в момента преди да излезе — се обърна и каза:
— Между другото утре във Версай ще има представяне!
Събралите се бяха поразени. Кралят огледа групата жени, които пребледнели се спогледаха. После излезе, без да добави нещо.
— О, това е невъзможно — тихичко промълви госпожа Дьо Грамон.
— Чуйте, херцогиньо — промълви маршалът. — Изглежда, че днес лекуват бързо счупени крака.
— О, госпожи — провикна се херцогинята, обърната към трите дъщери на краля, — надеждата ни е във вас. Вие, първите дами на кралството, няма ли да страдате от опасността в нашето общество, единственото убежище на благородни дами, да проникнат дами, които дори и камериерките ни не биха приели?
Принцесите, вместо да отговорят, наведоха тъжно глави.
— Госпожи, в името на небето! — повтори херцогинята.
— Кралят е господар — каза госпожа Аделаид с въздишка.