Буреносни хоризонти

Въпреки огромните размери на Империята грамадният баща на Джора’х почти никога не напускаше Илдира и само в редки случаи го изнасяха от Призматичния палат. Посещаваха го поклонници и молители. Но Джора’х възнамеряваше да е различен вожд — по-скоро енергичен управник, а не някаква свещена реликва за нескончаемо преклонение.

— Кога ще влезем в орбита, септаре?

— До един час, господарю. Губернаторът ще ни посрещне официално със совалка, както наредихте.

— Не съм нареждал брат ми да ме придружава. Имам намерение да взема собствена стража и да разгледам планетата сам.

Джора’х замълча — не искаше да даде на военачалника възможност да долови нестихващия му гняв към Удру’х, предизвикан от нескончаемите му измами и увъртания.

— Но все пак бих приел това. Нямам търпение да разбера… какво става там долу.

Чрез тизма сега Джора’х разполагаше с цялата необходима информация и си даваше сметка за причините за отчаяния, макар и безскрупулен разплодителен план. Но въпреки това искаше лично да се запознае и да види със собствените си очи осъществяваните дейности, да се взре в лицата на превърнатите в опитни обекти окаяни човеци. Беше длъжен поне пред паметта на Нира, след като не беше близо до нея, когато най-много се беше нуждаела от подкрепата му.

Седемте бойни лайнера влязоха в орбита. Джора’х огледа от висините плавните очертания на континентите, огромните езера и океани, петната в зелено и кафяво. Добро изглеждаше привлекателна, но… пуста. Място, където не би могъл да не изпитваш усещане за самотност. Нира със сигурност се бе чувствала съвсем изоставена.

Стисна зъби, за да не издаде чувствата си. Сега той беше магът-император и всичко това го измъчваше. Години наред беше живял, без да си дава сметка за истината. Може би сега би могъл да промени нещо по някакъв начин.

Забеляза струите от дюзите на двигателите на една совалка, която излетя да посрещне бойните лайнери, и тръгна към изхода на командния център, за да посрещне брат си.

— Желаете ли ескорт, господарю?

Без да изчака за отговора му, Рхе’нх вдигна ръка и група воини от Слънчевия флот застана мирно, готова да придружи своя вожд.

— Не. Някои неща могат да се свършат по-добре лично.

Докато крачеше по коридорите, десетки мъници запечатваха със смола местата, където краката на мага-император бяха докоснали платформата, сякаш по някакъв начин беше осветил метала. Джора’х не желаеше подобно фанатизирано преклонение, но не можеше да промени манталитета на илдирийците.

Когато стигна до площадката за кацане, совалката вече се спускаше върху хладните метални плочи. Люкът се отвори и Джора’х видя брат си и сина си. Удру’х стоеше бащински до кандидат-губернатора, сякаш беше поел попечителство над него. Джора’х изпита вътрешно раздразнение — двамата с брат му имаха толкова различен начин на мислене.