Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Колкер му каза, че изглежда добре.
Зеленият жрец вече беше изпратил няколко съобщения по телевръзката до колегите си и те с нетърпение очакваха още новини, за да ги предадат на Ханзата. В Двореца на шепота Натон беше информирал краля и председателя, но въпреки тяхното напрегнато съпричастие в момента Съливан беше оставен сам на себе си. ЗВС не бяха в състояние да изпратят военно подкрепление достатъчно бързо, нито пък биха се ангажирали с пряк сблъсък със Слънчевия флот. Нямаше никакво съмнение, че правителството на Земята няма да предприеме никакво действие, а ще изчака да разбере как се е справил със ситуацията.
Съливан се изкашля. Надяваше се да не се налага да вика подкрепа. Беше много неловко да молиш да те спасяват.
Облицованата с пъстри плочки илдирийска совалка излетя от многоцветния флагмански боен лайнер и бавно се понесе към тях. Съливан изтри потните си длани в топлинната си жилетка.
— Започва се, Колкер. Всичко е в ръцете ни. Да се възползваме от възможността да направим добро впечатление на неочакваните ни съседи.
Разсеяният зелен жрец отдели пръсти от фиданката, която постоянно мъкнеше със себе си.
— Съжалявам, Съливан, какво каза? Бях съсредоточен в телевръзката, за да разкажа на останалите какво става тук.
— Мислех, че вече си го направил.
— Обяснявах, че все още няма нищо ново. Вашият председател също слуша с нетърпение.
Съливан въздъхна.
— До този момент ситуацията на облачния комбайн ни позволяваше излишни разговори, но вече не. Нужно ми е цялото ти внимание, докато всичко свърши, Колкер. Спести си спомените за по-късно.
Сконфузената усмивка на зеления жрец смекчи раздразнението му.
— Ще огранича комуникацията… до най-същественото.
След малко, почти петнайсет минути по-рано от уточненото време за срещата — дали нарочно? — совалката на адара се приближи, навлезе в кондензираното атмосферно поле на облачния комбайн сред вихрушка от мощни ветрове и се ориентира по насочващия светлинен лъч към площадката за кацане. Лицето на Съливан се беше зачервило от силния вятър. Той се усмихваше широко, сякаш му предстоеше най-приятната среща в живота му.
Покритият със спирали люк на чуждоземната совалка се отвори и Съливан пристъпи напред, за да посрещне двамата илдирийци. Единият беше висок, е надменна осанка и облечен в безукорната си военна униформа, беше необичайно красив според земните стандарти. Той заговори, преди Съливан да е успял да ги поздрави с добре дошли.
— Аз съм адар Зан’нх, командващ Илдирийския слънчев флот. Както предложихте, водя Хроа’кс, моя главен миннодобивен инженер.
Вторият имаше по-широки рамене, по-къси ръце и чертите му бяха доста грубовати. Той заоглежда ханзейското миннодобивно съоръжение с напрегнато любопитство.
Съливан протегна дясната си ръка.
— Това е първата ми среща с илдириец. Нямам търпение да разкажа за нея на внуците си.
Надяваше се думите му да предразположат илдирийския военнокомандващ към по-голяма човещина. Към по-голяма човещина? Трябваше да коригира мисленето си.
— Моля за извинение, че не познавам вашите традиции и подходящото поведение. При нас е прието да си подаваме ръце за поздрав. Ето така.
Зан’нх отвърна с неохота на ръкостискането. Отговорът му беше многозначителен.
— Нашата традиция диктува да не разполагаме небесни мини там, където не сме поканени.
— Да, така е… искрено съжалявам. Това е несъзнателно недоразумение. Ужасно недоглеждане. — Съливан се извърна встрани и се изкашля. — Имате ли нещо против да разговаряме в наблюдателното помещение, където е по-топло? Мисля, че разполагаме с някакви напитки и ордьоври, които вероятно ще ви допаднат. Една ханзейска небесна мина не е най-подходящото място за изискана кухня, но се постарахме. Въпрос на етикет.
Съливан усети, че бъбри излишно, и млъкна.
Явно заинтригуван от онова, което виждаше наоколо, чуждоземният минен инженер огледа набързо производствените съоръжения, сякаш ги сравняваше със собствените си машини. После каза на Съливан:
— Смятаме да започнем добив на екти тук, на Кронха 3. Бих искал да пусна своето съоръжение. Предстои ни много работа. Адаре, кога се връщаме, за да почвам работа? Колко време ще отнеме това обсъждане?
Зан’нх му направи знак да запази търпение.
— Скоро ще можеш да започнеш, Хроа’кс. Този разговор е необходим и ще продължи, колкото трябва.
Понесъл саксията с фиданката си, Колкер ги поведе към вътрешните помещения на облачния комбайн. Въпреки че съоръжението изобщо не беше предвидено за провеждане на заседания на управителния съвет или общи събрания с персонала, все пак разполагаше с една зала със задължителната дълга маса и огромни прозорци, през които се виждаха облаците.