Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Зеленият жрец постави тежката саксия в единия край на масата, седна до нея и без да чака нечия подкана, докосна тънкия ствол и задвижи безмълвно устни — изпращаше по мрежата на телевръзката ново съобщение. Председателят със сигурност слушаше отсреща.
Съливан съсредоточи вниманието си върху двамата важни гости. Преди пристигането на адара бе поръчал на кухненските работници да сервират няколко ястия, някои от които бяха по рецепти на Лидия. Никой на облачния комбайн не знаеше дали илдирийците предпочитат сладкиши, или пикантни закуски. Кое би ги впечатлило най-много? Имаше и алкохолни напитки, кана горещ чай и една с обикновена вода, както и бутилка сладко вино „Налей ме“, което съпругата му беше настояла да вземе със себе си.
— Постарах се да има разнообразни неща — обърна се той към Зан’нх и посочи с широк жест сервираните напитки и блюда. — Моля, вземете си, каквото желаете, или задайте въпроси. Какво бихте предпочели?
Съливан се настани от едната страна на масата, но миннодобивникът остана прав и закрачи из стаята, като поглеждаше през прозорците. След няколко секунди каза рязко:
— Лично аз бих предпочел да се заема с добива на екти. Колкото е възможно по-скоро.
— Търпение, Хроа’кс — изпъшка Зан’нх.
След което седна на масата.
— Съливан Голд, моят баща е магът-император, а моят предшественик адар Кори’нх жертва живота си, за да прочисти Кронха 3 от хидрогите и за да могат илдирийците отново да добиват екти. Илдирийците! Паметта за Кори’нх ще бъде увековечена в Сагата за седемте слънца. Лично аз ще се погрижа за това. На какво основание смятате, че имате право да се възползвате от придобивките на тази победа?
Съливан реши да използва възможността.
— Доколкото… разбирам, вашият предшественик не е имал намерение да постигне тази победа, за да могат хората да се възползват от резултатите от нея.
— Прекратете дейността си тук, съберете си съоръженията и се върнете на Земята. Вие нямате работа на Кронха 3.
— Нека не избързваме прекалено, съгласен ли сте? Ханзата и Илдирийската империя не са ли добри приятели? Нямаме ли общ враг в лицето на хидрогите? Нашите Земни въоръжени сили се сражават храбро и също дадоха жертви срещу хидрогите, както постъпи и вашият доблестен адар. Ние също много пострадахме от нападенията срещу нашите колониални светове, без да сме предизвикали тази война, както и вие.
Отговорът на Зан’нх беше незабавен и хладен:
— Човеците възпламениха кликиския факел и унищожиха цял един свят на хидрогите.
— Сам знаете, че никога не сме имали намерение да предприемаме военни действия и сме се опитвали по всеки възможен начин да изглаждаме всички възникнали недоразумения мирно. Вижте, аз съм само един най-обикновен миннодобивник, който се опитва да си върши работата.
— Аз също, но все още дори не мога да започна — подметна нетърпеливо Хроа’кс. — Това са минали неща и нямат никакво отношение към въпроса.
— Абсолютно сте прав — съгласи се Съливан с грубоватия миньор и се усмихна възможно най-очарователно. — Но никой от вас дори не е вкусил от закуските или напитките.
— Гостоприемството е излишно. А и храната ви по всяка вероятност е несъвместима с нашата биохимия.
Съливан потисна раздразнението си. Отказваха гостоприемство? Да не се бояха, че ще ги отрови? Той отхапа парче сирене.
— Вероятно Ханзата си е позволила нагла и необмислена постъпка, като е изпратила облачен комбайн без изричното съгласие на мага-император. Напълно разбирам негодуванието ви. На мен също не би ми харесало някой да започне да върши нещо в задния ми двор без мое съгласие. Но това все пак е огромна планета. Някой ощетен ли е? Не сме имали лоши намерения, а и не виждам да сме направили нещо лошо. Нашето присъствие по никакъв начин не възпрепятства вашите усилия да произвеждате толкова екти, колкото искате. Небето със сигурност е достатъчно просторно и за двете страни. А и не сме ли така в по-голяма безопасност? Бихме могли да си помогнем взаимно при извънредна ситуация.
— По какъв начин? — попита Зан’нх. — Тези съоръжения не могат да окажат успешна съпротива при нападение на хидроги както поотделно, така и заедно.
— Това е така, но са възможни и други аварии, не съм ли прав?
Хроа’кс ставаше все по-нетърпелив.
— Губим си времето. Защо се дърлим за граници, които не съществуват? Дейностите на човеците не намаляват добива на водород тук. Вместо да слушам всичките тези приказки, можех да започна да конструирам съоръжението. Това ми е работата. Дипломацията прахосва твърде много ценно работно време.