Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
„Открадна дъщеря ми, а сега възнамеряваш да ми отнемеш и сина ли?“
Младият кандидат-губернатор пристъпи напред и се поклони. Без да показва никакви емоции, Удру’х направи същото.
— Господарю, готови сме да ви покажем стратегическия жизненоважен проект, който ще ни защити от хидрогите.
— Вече съм запознат с него — отвърна хладно Джора’х.
— Личните ви впечатления несъмнено ще доведат до по-задълбоченото му разбиране.
След като се качиха в совалката и заеха местата си, Джора’х се обърна към сина си.
— А ти какво мислиш за всичко това, Даро’х? Много скоро то ще стане твоя отговорност. Боя се, че не те подготвих достатъчно.
— Полагам всичките си старания да го изуча. Много е интересно.
— Той има сериозни дарби, господарю — намеси се Удру’х. — За краткото време, откакто е тук, го намирам за прилежен и всеотдаен ученик.
На Джора’х никак не му се искаше да е принуден да поставя сина си в подобна ситуация.
— Но какво мислиш ти самият, Даро’х? Каква е собствената ти преценка за проекта? Какви са преимуществата му? Трябва ли да бъде продължен въпреки всичките му недостатъци?
— Той е абсолютно убеден, че трябва да продължи — отвърна вместо него Удру’х, но магът-император продължи да се взира настоятелно в лицето на младия мъж в очакване на отговора му.
— Все още имам много да уча, татко. Засега би било неуместно от моя страна да споделям мнението си.
Докато се спускаха към планетата, раздрусвани от страничните течения в периферията на атмосферата, Джора’х запази неловко безмълвие. Чрез тизма долавяше надежда и тревога. Мислите на Удру’х бяха преплетени като здраво стегнати възли, усукани и прикрити така, че дори магът-император изпитваше трудност да проследи нишките към точните отговори.
Най-накрая той се обърна към безмълвния губернатор. Дали не криеше нещо?
— Отлично знаеш, че намирам основанията за тази разплодителна програма за отвратителни, Удру’х.
— Надявам се, че съзнанието и мислите ти са насочени към бъдещето на Империята. Ако постигнем целите си, ползата от тях е неизчислима. Не забравяй, че си маг-император и нямаш право да слугуваш на личното си мнение. Лиши се от това право заедно с много други неща, когато се възкачи и пое нишките на целия тизм.
— В същия този момент — добави Джора’х, сдържайки гнева си — аз станах твоя маг-император и си длъжен да изпълняваш заповедите ми.
Изненадата на Удру’х изглеждаше искрена.
— Никога не би ми минало през ума дори да поставям под съмнение заповедите ти, господарю. Но се надявам добре да обмислиш, преди да направиш фатални промени.
Джора’х потъна в размисъл. Даро’х поглеждаше от време на време двамата братя, изпаднал в абсолютно недоумение. Магът-император имаше единственото желание да освободи всички подложени на разплодителната програма човешки затворници и да ги върне на Теранския ханзейски съюз. Нито един от тях не беше зървал Земята и не знаеше почти нищо за нея, но те бяха потомци на изпълнени с надежди някогашни колонисти. Заслужаваха повече от… Добро.
Вече почти две столетия илдирийците криеха това безсрамие от Ханзата. Джора’х знаеше, че ако разкрие ужасяващата тайна, ще възникне дипломатическа криза, а може би щеше да избухне и война с човешката раса. И макар Илдирийският слънчев флот да беше по-опитен и могъщ от Земните въоръжени сили, Джора’х не подценяваше изобретателността на дръзките човеци.
— Удру’х, може би нямаме друг избор, независимо от личните ми резерви. Наистина ли си убеден, че моята дъщеря има необходимия потенциал да разреши конфликта с хидрогите? Кликиските роботи ни предадоха и подозирам, че са решили да станат наши врагове.
Тази новина вбеси губернатора на Добро.
— Щом кликиските роботи са ни предали… или отказват да посредничат, нямаме никакъв избор, освен да изпратим Осира’х като посредник при хидрогите.
— След като дъщеря ми е надеждата на Илдирийската империя — отговори със смирена въздишка Джора’х, — още по-важно е да се срещна с нея.
Удру’х се усмихна.
— Ето, че вече разбираш, господарю.
Да, разбираше. Но как ненавиждаше онова, което беше принуден да направи на Добро, за да спаси Империята.
57.
Съливан Голд
Готов за напрегнатия разговор, който можеше да се окаже фатален за оцеляването им, Съливан Голд стоеше на мостика на своя облачен комбайн, облечен в най-представителните си дрехи. Както преди всяка делова среща, се беше обръснал, беше освежил дъха си и се бе съсредоточил върху предстоящия сблъсък. Искаше му се Лидия да е тук, за да оправи яката му и да одобри външния му вид.