Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Фазовото състояние на електричните сили се определя от скоростта 299792458 /137 = 2188262 м/сек. С тази скорост се движи електронът около ядрото на най-простия химичен елемент водорода в нормално състояние. При по-сложните останали химични елементи електроните се движат с много по-високи скорости. Извън атомите електроните могат да се движат и с много по-малки скорости. При температури, близки до абсолютната нула — от порядъка на 0,46 К, електроните могат дори да спрат своето движение и да замръзнат във възлите на кристална решетка. В случая фазовото състояние на електричните сили, определено от скоростта 299792458 /137, дефинира областта на съществуване на атомите в нашето измерение. От тази гледна точка може да се предположи съществуването и на други видове зарядносвързани структури като атомите. При скорост над 132 C0 би трябвало да се наблюдават гравитационно (лептонно) свързани структури.
От разгледания пример се вижда голямата роля на температурата за прехода между отделни фазови състояния на съществуване на материята. Термодинамичен фазов преход между отделните състояния може да се осъществи по няколко начина: кинетичен, резонансен и потенциален. Първите два от тях се използват главно при макросистемите. Третият начин може да се раздели на три вида: постоянен, дискретен и носещ. Начините, по които се осъществява фазов преход между отделните състояния на съществуване на материята, са от съществено значение при извършване на скоковете между измеренията на пространството и времето.
ВЪЗМОЖНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ХРОНАЛНИТЕ АНТИГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛИ НА НЛО
В съвременната физика е прието, че скоростта на електромагнитните вълни във вакуум е 299792458 м/сек. Ако ускорим някакво тяло със скорост, съвсем близка до тази на светлината във вакуум, неговата маса би клонила към безкрайност и за наблюдател, който е поставен вътре в тялото, времето почти би престанало да тече спрямо зададена външна отправна система. Постигането на скоростта на светлината във вакуум от земен звездолет засега е само фантастика поради големите трудности от техническо естество, които трябва да се преодолеят, за да се постигне необходимото ускоряване. Освен това конструкторите на подобен кораб трябва да се съобразяват и с друг факт. В най-празните зони на космическото пространство се намира средно по един атом на всеки 10 см3, но в огромни райони се разстилат междузвездни, главно водородни облаци, където гъстотата на атомите достига до 100 атома в кубичен сантиметър.
При скорости над 200000 км/сек върху всеки квадратен сантиметър от корпуса на космическия кораб всяка секунда биха се удряли средно над 20 милиарда атома, и то, ако се избягват междузвездните облаци. При тези сблъсквания би се освобождавала огромна енергия под формата на гама-излъчване.
Изработването на защита от подобно лъчение е твърде трудна задача. Съществува все пак идея, вместо да се избягва междузвездният газ, той да се използва като гориво. При такъв вариант космичният кораб би засмуквал разпръснатия в Космоса водород при своето движение с помощта на магнитен колектор и би го изпращал в атомен реактор. Получената електроенергия би се използвала за поляризация и йонизация на работното водородно гориво, което впоследствие би се изтласквало с електромагнитен ускорител.
Все пак строежът на подобен кораб е задача на бъдещето. Максималната скорост, достигната досега от класическите земни космически кораби и сонди в рамките на Слънчевата система, е от порядъка на 60 км/сек. При това се използват атомни, йонни и химични ракетни двигатели и гравитационно ускоряване от планетите, като Меркурий, чиято средна орбитална скорост е 47,9 км/сек и е най-голяма в рамките на нашата планетна система. Средната орбитална скорост на Земята е 30 км/сек, а на Венера 35 км/сек. Как тогава НЛО преодоляват чудовищните разстояния до близките ни и до по-далечните звезди, измерващи се в светлинни години, само за няколко земни часа? За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат някои основни предположения и факти, които може би ще ни дадат възможност да разберем същността на придвижването на НЛО в пространството и времето.
Предположение първо. Максимално допустимата скорост от 299792458 м/сек се отнася само за електромагнитните вълни или за електромагнитната компонента на микроструктурата на вакуума. Гравитационните вълни и техните носители тахионите би трябвало да се разпространяват със скорост