Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Времето за всеки вид взаимодействие се определя именно от времето, за което определени части от енергийните потоци правят една пълна обиколка по съответните вакуумни конфигурации при невъзбудено състояние на вакуумните клетки. От тази гледна точка за всеки вид взаимодействие вероятно е характерен определен вид квант време.
Квантът време, или хрононът на електромагнитните взаимодействия, има продължителност 10E-44 секунди. Хрононът на ядреното взаимодействие има продължителност около една наносекунда. Хрононът на гравитационните взаимодействия има друга продължителност. Тоест имаме не едно единно време, а няколко времена в нашето пространство, но нашата цивилизация оперира единствено с електромагнитното време.
Между енергийните потоци, определящи различните времена, съществуват определени зависимости. От тази гледна точка наличието на мощно гравитационно енергийно поле в дадена област води до определено изкривяване на време-пространствената структура на останалите видове взаимодействия в тази област. Поради това фотоните изкривяват своята траектория на движение при преминаване покрай масивни звезди и електромагнитното време тече забавено около тях.
Този факт, описан от теорията на относителността, е вече доказан многократно от съвременната физика. Когато едно тяло започне да се движи в пространството в определена посока, векторът на скоростта, определен от радиус-векторите на всеки суивъл, вероятно се наслагва към вектора на скоростта на съответните суивли в невъзбудено състояние. В резултат на това въртящите им моменти се компенсират чрез увеличаване на плътността на съответните суивли.
При много големи скорости, близки до характерната за дадения вид конфигурация, енергетичната плътност в единица обем от пространството нараства значително. Този факт показва защо при много големи скорости, близки до скоростта на светлината, масата на дадено тяло нараства до безкрайност. Това нарастване е пряко свързано и с увличането на енергията от вакуумните клетки, през които минава тялото. Колкото скоростта е по-голяма, толкова повече клетки участват във вълновото съпротивление на възбуждането за единица време. В този случай вълновото съпротивление на всяка вакуумна клетка вероятно се дължи до голяма степен на влиянието на енергийния поток на гравитационната им конфигурация, който нараства за сметка на енергията, движеща съответното тяло.
Зависимостта между скоростта на дадено тяло и нарастването на неговата маса е квадратична, тъй като вакуумните конфигурации, взети поотделно, и зависимостите между всеки две от тях във всяка вакуумна клетка се описват вероятно от криви задаващи повърхнини от втора степен. При това осевата и ротационната симетрия на тези конфигурации се запазват в нашето електромагнитно време, с което сме свикнали да разглеждаме процесите в нашия четиримерен свят.
Разгледаните шест вида основни взаимодействия и техните допълнителни биха могли да се опишат и от единен (щрих-метифег) носител, който се движи в дискретно време по траектория, представляваща крива от шеста степен.
Крайната скорост на всеки носител на взаимодействие определя наличието на съответна енергетична бариера за него.
От тази гледна точка на споменатите 12 вида носители (6 основни и 6 допълнителни) съответстват 12 енергетични бариери. Тези енергетични граници определят главния обхват на съответните носители. Колкото един носител е по-скоростен, толкова разстоянието между отделните граници на обхват е по-голямо. Между тези граници са разположени нива на фазови състояния на съществуване на енергията. Положението на тези нива се определя основно от константата на зарядно свързване, която е реципрочна по стойност на константата на фината структура. Стойността й е близка до корен четвърти от скоростта на светлината във вакуум. Разликата от 4% вероятно се дължи на скоростта, с която се движи Земята в космичното пространство.
Фазовите състояния разделят прехода между енергетичните бариери на две съседни октавни измерения на две части. Горна зарядносвързана зона и долна делта-област. Делта-областта се простира до границата на обхват на допълнителното нискооктавно измерение.
Като пример може да се разгледат две разположени едно до друго октавни измерения на ядрените силни взаимодействия и на електромагнитните взаимодействия. Ядреното взаимодействие е 137 пъти по-силно от електромагнитното. Горната гранична скорост на ядрените носители е 17315 м/сек. За електричните носители тя е съответно 299792458 м/сек. Между тези две енергетични граници се намира границата на обхват на допълнителните ядрени носители, които се движат с гранична скорост 24486 м/сек.