Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Крайната скорост на светлината във вакуум би могла да се обясни именно с крайната скорост на предаване на дадено енергийно възбуждане в елетонната конфигурация на вакуума. При тахионната конфигурация тази крайна скорост би била съответно много по-голяма.
Основната вакуумна структурна клетка вероятно съдържа няколко конфигурации. Някои физици определят техния брой на 7, а други техни колеги на 11. По-същественото е, че човешката цивилизация в своята дейност оперира само с шест от всички тези конфигурации. Всички познати ни досега взаимодействия в нашето четиримерно пространство се определят от тези шест основни конфигурации, определящи съществуването на шест октавни свята и шест допълнителни на тях измерения. По реда на тяхната октавност взаимодействията би могло да се разделят на глуонни, магнитни, ядрени, електромагнитни (в даденото ново предположение би могло да се възприемат като съставни с предопределяща електрична компонента), гравитационни и ергонни. Всяко от тези взаимодействия притежава собствен основен носител, предаващ процесите на възбуждане с точно определена скорост. Връзката между скоростта на отделните носители вероятно се определя от константата 17315. Тази константа всъщност представлява корен квадратен от скоростта на светлината във вакуум, където последната се измерва в метри за секунда. За онагледяване на горното предположение може да послужи следната таблица:
ВзаимодействиеКонфигурацияНосителиСкороствидтипвид на носителитеГлуонноГлуоннаГлуони–sqrt(C0)МагнитноМероннаМерони0ЯдреноИнстантоннаПи-мезони+sqrt(C0)ЕлектромагнитноЕлетоннаФотони+C0ГравитационноТахионнаТахиони+C0 × sqrt(C0)ЕргонноЕргоннаЕргони+C0 × C0Връзката между всяко от октавните измерения, определени от дадена основна конфигурация и даващи облика на даден свят, със съответното допълнително измерение вероятно се определя от множителя 1,4142.
Едно от известните във физиката слабо взаимодействие, за което не споменахме по-горе, се определя от междинните векторни бозони W и Z с 40 и съответно 80 протонни маси всеки. Те се явяват като основен носител в едно от шестте допълнителни измерения, и по-специално в магнитното допълнително измерение. Поради това при тях се наблюдава нарушение на четността при зарядната инвариантност.
Ергонните взаимодействия не са изучени още от съвременната наука, въпреки че пряко са свързани с понятието енергия поради специфичното им високооктавно положение спрямо нашия свят, което не позволява все още на съвременната техника да ги регистрира.
Що се отнася до носителите на магнитните взаимодействия, то се предполага, че те се движат с нулева за нашия свят скорост и поради това не могат да бъдат регистрирани от неподвижен приемник. Приетата от нашия свят нулева скорост вероятно просто съвпада със скоростта на магнитните носители, които можем да наречем мерони. От тази гледна точка магнитно поле може да се наблюдава само там, където имаме движение на електрични заряди под действието на електрично поле, чиито носители се движат със скоростта на светлината във вакуум. Що се отнася до електромагнитните взаимодействия, то те биха могли да се разглеждат като съставни, тъй като се дължат на действието на два вида основни носители — елетони и мерони, които, взети комплексно, всъщност изграждат фотоните.
Освен фотоните съществуват и други съставни носители, които играят основна роля във физичните макросистеми. Към тях могат да бъдат причислени носителите на звуковите вълни — фононите. Би могло да се предположи, че последните са изградени от няколко щафетно предаващи възбудния процес основни носители. Същото се отнася и за носителите, отговорни за преноса на топлина при процесите на топлообмен.
Характерна особеност за глуонните взаимодействия между кварките в нуклонните ядра е, че техните носители глуоните за разлика от останалите носители вероятно се движат с отрицателни спрямо нашия свят скорости. Това определя и твърде интересните свойства на силите, които те дефинират. За разлика от всички останали известни взаимодействия силите на привличане при тях нарастват с увеличаване на разстоянието между взаимодействащите си частици, в случая кварки.