Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Предположение шесто. В „Д“-измерението се наблюдава обръщане на хода на времето, но само за електромагнитните взаимодействия, като скоростта на протичане на процесите приблизително се запазва, само че в посока към миналото на нашето пространство. Електроните около ядрата на атомите на кораба, достигнал скорост 1,41 C0, се превръщат в позитрони и сменят посоката на движение по орбитата си около ядрата на атомите, които вече са изградени от антипротони и неутрони. Появява се и елетонен двойник на всеки позитрон — електроноподобна частица, която е с нищожна маса и дробен отрицателен заряд спрямо положителния позитрон и се движи в противоположна на него посока около ядрото на атома. Елетонните „електрони“ и позитроните се разминават по леко енергетично деформираните орбити около ядрата на атомите, без да се срещат, тъй като траекториите им на движение за всяка двойка поотделно са отместени с половин Планкова дължина. При скорост V=1,41 C0 всеки от нуклоните от ядрата на атомите също придобива елетонен двойник с отместена орбита на половин Планкова дължина по посока на движение на кораба. Протоните се превръщат в антипротони, а неутроните също сменят своя изоспин. По същество елетонният двойник на електрона е еквивалентен по маса на електронното неутрино, тъй като m_ve = 511 килоелектронволта /17315 = 29,5 електронволта.
Предположение седмо. От физиката е известно, че Пи-мезонът, носител на ядреното взаимодействие с ефективни размери 1,9 ферми постоянно се обменя между нуклоните в ядрата на атомите, превръщайки неутрона в протон и протона в неутрон. При това прелитане между нуклоните Пи-мезонът се движи със скорост около 17,3 км/сек. При скорост над C0 той сменя своята полярност и ядреното взаимодействие намалява съвсем слабо. Що се отнася до двата кварка, от които е съставен Пи-мезонът, то обменът между тях се осъществява от глуонни носители, които са характерен основен носител в едно от октавните ни измерения. Глуонното взаимодействие също претърпява известни изменения при скорост над C0. При определени условия и скорост от 2C0 всички частици в атомите могат да отделят съответен вид неутрино. До момента в света официално са открити само 6 вида лептонно неутрино — електронно, мюонно и тау, и съответните им 3 вида антинеутрино.
Предположение осмо. При скорост от порядъка на 17315 C0 биха се появили вероятно няколко хиляди елетонни двойници на всяка от частиците, изграждащи атомите на кораба, и тяхното общо действие би намалило антимасата на кораба в „Т“-измерението за сметка на създаване на неутринна маса в нашето „Ф“-измерение. Би трябвало да се има предвид, че „Т“-измерението в случая се явява като най-близко октавно измерение. Всеки от тези новопоявили се елетонни двойници би бил отместен спрямо съседния си предходен елетонен двойник на една Планкова дължина. Всички новопоявили се елетонни двойници като цяло биха се движили в пакет с еднаква скорост около атомите на кораба и в противоположна посока на съответните си античастици от „Д“-измерението. Именно това разслоение на масата на кораба едновременно в трите „Ф“-, „Т“- и „Д“-измерения е причина за създаването на комплексните й съставки. В резултат на разслоението на частиците в атомите на кораб, около който ротира поле със скорост 17315 C0, е причина съвкупните му размери в „Т“-пространството да нараснат с 10E-38 метра.
Предположение девето. При скорост V = 1,41 C0, космическият кораб може би като цяло би работил като машина на времето, пътуваща към миналото на нашето пространство със скорост, приблизително равна на скоростта на времето в реалното наше четиримерно измерение. При този преход към миналото трябва да се наблюдава неизбежно пространствено отместване, тъй като Земята се движи с около 30 км/сек около Слънцето, а Слънчевата система и Галактиката също имат своето движение. Слънчевата система обикаля около галактичния център със скорост близо 250 км/сек, а Галактиката ни се движи в пространството с около 600 км/сек към близкия звезден куп в съзвездие Дева. Тоест при пътуване в посока към миналото на нашето пространство даден кораб с всеки изминат момент би се отдалечавал от нашата планета.