Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Но какъв „тунелен ефект“ може да съществува във вакуум? Очевидно подобен ефект може да се наблюдава само при преминаването през различните състояния на самия вакуум. Енергетичните полета, изграждащи геометрията на вакуумните структури, влизат в сложно сплитащи се взаимодействия и в зависимост от характера на тези взаимодействия геометрията на вакуумната микроструктура може да се намира в различни състояния, както например едно твърдо тяло може да има различни кристални модификации. А това означава, че нашият свят не е единствено възможен — могат да съществуват и други светове с друго „нулево равнище“ на вакуума. Следователно вакуумът и свързаният с него физичен свят е разделен на отделни състояния. Във всеки „частен свят“ вакуумът е състоянието с най-малката възможна енергия, характерна за полевите носители на този свят. На различните светове съответстват различна плътност и структура на вакуумните флуктуации, така да се каже различна консистенция на вакуума.
Съществуването на заобикалящия ни свят с определени физични закони означава фактически избор на един от възможните видове вакуумни флуктуации.
Всяка конфигурация във вакуумната микроструктура отговаря на определен тип взаимодействие и носители и притежава строго определена привилегирована посока на действие.
Така например при електромагнитното взаимодействие би могло да се предположи, че последното се определя от битуисторна# конфигурация. Като цяло всички клетки на вакуумната микроструктура вероятно се състоят от две слепени еднакви конфигурации, между които съществува огледална симетрия. От своя страна между всяка от тези сдвоени клетки и съседните й също съществува огледална симетрия.
Огледалната симетрия, съществуваща между две еднакви долепени конфигурации на вакуумните клетки, е възможна причина за съществуването на положителни и отрицателни заряди в нашето измерение, както и за съществуването на допълнителни измерения на него и на всяко от октавните измерения.
Съществуващата огледална симетрия предопределя вероятно и възможността за обръщане на хода на хронологичното време във всяко от тези измерения. Благодарение на нея може би е възможно да се създаде машина на времето, която да може да пътува към миналото на нашето измерение. Процесите на анихилация#, както и процесите, при които се раждат елементарни частици от високоенергетични гама-кванти, вероятно също изцяло се определят от огледалната симетрия, съществуваща в микроструктурата на вакуума. Съвсем не е случаен фактът, че частиците се раждат от високоенергетичното лъчение винаги едновременно със своите античастици.
Такъв е случаят със създаването например на двойката електрон и позитрон от гама-кванти (високоенергетични фотони) с енергия 1,022 мегаелектронволта в околността на дадено атомно ядро.
При обратния процес на анихилация на парапозитроний, където електронът и позитронът имат противоположни спинови моменти, създадените два гама-кванти с енергия 511 килоелектронволта, излитат в противоположни посоки в нашето тримерно пространство.
Този факт подкрепя твърдението, че огледалната симетрия във вакуумните клетки определя две привилегировани посоки във вакуума. Съществува предположение, че огледалната симетрия е една от четирите основни симетрии на вакуумната конфигурация, определяща електромагнитните взаимодействия. Втората симетрия в нея вероятно е осевата, перпендикулярно насочена спрямо първата. Третата симетрия е ротационна и е перпендикулярно насочена спрямо втората симетрия. Четвъртата основна симетрия на вакуумната конфигурация е във времето и вероятно се проявява само в основното най-ниско енергетично и невъзбудено състояние на енергията във вакуумните клетки.
Всяка енергетична флуктуация, възбуждаща тези клетки, би нарушавала тази симетрия във времето. Във всеки момент всяко възбудено състояние на която и да било от конфигурациите на вакуумната структура би могло да се определи с радиус вектор спрямо зададена полярна# координатна система, чийто център съвпада с центъра на ротационна симетрия на вакуумните клетки. Ъгловата скорост, с която ротира този радиус-вектор, за всяка от избраните конфигурации е постоянна величина при условие, че възбуждането се предава чрез основен носител, характерен за съответната конфигурация.
Така например се предполага, че фотонните кванти се явяват основен носител в елетонната (на електричните сили) и в частност в меронната (на магнитните сили) конфигурация на битуисторната структура на вакуумната геометрия, отговорна за електромагнитните взаимодействия.