Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Ако корабът е пътувал съответно само едно денонощие към това минало при горепосочената скорост, при обратното навлизане от допълнителното „Д“-измерение в нашето „ф“-пространство отместването би било с около 50 милиона километра и корабът би се озовал на близо два пъти по-близко разстояние до Земята от планетата Венера например. При изчисляването на отместването вероятно трябва да се използва абсолютна космическа координатна система. Като такава може да се използва градиентната координатна система на фоновото излъчване, открита неотдавна от космическите сонди на Земята. При нейното използване във всеки момент от времето при пътуването към миналото трябва да се държи сметка за извършване на съответната пространствена корекция от двигателната система на пътуващия кораб.
Предположение десето. При скорост 1,41 C0 по-голямата част от масата на космическия кораб се е превърнала в антимаса и гравитационната сила на планетата й действа с обратен знак. Казано с други думи, корабът ще се отблъсква от повърхността на Земята с определена сила, с която преди е бил притеглян към нея. Ако определена част от масата на кораба при процесите на възбуждане не се превърне в антимаса, то силите на притегляне и отблъскване, действащи върху апарата, биха могли да се балансират. При използването на скорости, малко по-малки от C0, космическият кораб би работил пак като машина на времето, но този път, пътуваща към бъдещето. Този факт отдавна е известен от теорията на относителността като парадокс на часовниците (близнаците) и вече многократно е доказан експериментално по блестящ начин.
Трябва да се има предвид съответно, че колкото даден кораб е по-близо по скорост до енергетичната бариера C0, толкова повече неговата скорост по посока към бъдещето или към миналото нараства. При скорост 99,9% от C0 ще имаме скорост към бъдещето 22,37 секунди за секунда, а при скорост 99,99% от C0 ще имаме скорост във времето, съответно от 70,9 секунди за секунда. Във втория случай времето ще тече 70,9 пъти по-бавно в космическия кораб, достигнал такава скорост. Тук трябва да се каже, че скоростта във времето за разлика от скоростта в пространството се измерва не с метри в секунда, а със секунди в секунда и може да се приеме, че е безразмерна величина. При скорости 1,041 C0 и 1,0041 C0 ще имаме подобни скорости във времето като съответните посочени по-горе, но те ще бъдат насочени по посока към миналото.
Предположение единадесето. При скорости от 1,41 C0 на границата между хроналния кораб и околното пространство не би трябвало да се наблюдават анихилационни процеси, тъй като в случая създадената антиматерия на кораба изцяло се намира в „Д“-измерението и е отместена на половин Планкова дължина от нашето „Ф“-пространство. Освен това трябва да се има предвид, че гравитационната маса на античастиците в „Д“-измерението е частично размита под формата на елетонен шлейф. Дефектът в масата и заряда в резултат на появата на елетонна частица при скорост 1,41 C0 не позволява на позитроните да анихилират с електроните от нашето измерение. Същото правило важи и за останалите частици. Дори в нашето „Ф“-пространство фотонната анихилация се подчинява на определени зависимости. Така например енергията на анихилиращите частици трябва да се намира в строго определен енергетичен интервал на съвпадение, за да се създаде подобен процес. Ако например един електрон и един позитрон се намират в този интервал, пак минава известно време, преди да анихилират, тъй като двете частици се завъртат около 1000 пъти една спрямо друга около общ ротационен център, преди да се превърнат в гама-фотони.
Предположение дванадесето. При достигане на скорост 2 C0 антимасата на космичния кораб би намаляла около 2,8 пъти и това би довело до намаляване на антигравитационната сила в нашето пространство. При този процес се наблюдава създаване на неутринен поток вследствие нарастването на масата на елетонните частици. Съответно електромагнитното антивреме в космичния кораб се забавя приблизително 2,8 пъти. При скорост от 3 C0 вече имаме съответно поява на нови елетонни античастици в орбитите на всеки от атомите на кораба, които при подаване на допълнителна енергия при определени условия могат да се превърнат в неутринни частици. По този начин с увеличаване на скоростта при определени условия неутринният шлейф зад кораба може да нарасне пропорционално на увеличението на тази скорост за сметка на намаляване на антимасата му.