Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Успокой се, Фел! — подхвърли рязко Язон. — Дошли сме да говорим, не да се хилим.
— Не се смея на вас — ненадейно мрачно проговори Фел. — Това беше пристъп. — И извика силно: — Айзон! Тия младите ги остави, ами ти, стар глупако, забрави ли, че не можеш да отлетиш? Че екранът няма да те пусне…?
— В как-къв смисъл? — Айзон така се стресна, че започна да заеква. — Н-не разбирам…
— Какво има да разбираш! — учуди се Фел. — Ние сме пленници на тази планета, пленници на собствения си експеримент. Опитай да се доближиш към екрана и ще изпиташ такава болка, каквато жив човек не може да издържи.
— Ти приближавал ли си се? — тихо попита Айзон.
— Да — отвърна Фел. — Приближих екрана до себе си. Това не е трудно. И успях да науча много неща, докато вие с Нивела тук се занимавахте с глупости.
— Ние? Глупости?! Почакай?!… — Айзон като че ли изведнъж се събуди. — А Нивела как… Тя нали напусна планетата. И то два пъти.
— Разбира се. Първия път през хиперпрехода, а втория път с „Овен“. Така ли беше? Е, там, през рванавра здраво я е усукало, та вместо да попадне на Поргорсторсаанд, се изтърсила на Орхомен. Усещанията сигурно са били изключителни, та за паметта й въобще не говоря. Какво има сега в главата й, един космос знае. Но да оставим с това да се занимават доблестните медици от Лигата на Световете. Виж, второто й бягство е много по-интересно. Аз, между другото, така си и мислех, че с нашия „Овен“ не е никакъв проблем да се прескочи бариерата. Не може тая дяволска машина да се плаши от това, което сама е създала?! Аз и досега не разбирам как Нивела успя да подкара маршевите двигатели. Ако искаш вярвай, ако искаш не, но за мене това е истинска загадка.
— Не вярвам — глухо отвърна Айзон.
— Но аз и миналия път ти казах — вещица е тя!
— Защо тогава не отлетя по-рано?
— Какво да ти кажа, братко мой — Фел гадно изхихика на думата „братко“, — заради твоето дете не й се е правело, но за децата на Ахамант — веднага!
— Ти си негодник — почти шепнешком изрече Айзон.
— Може би — невъзмутимо отвърна Фел, — но ти казвам истината, а ти отново не вярваш. Твоят син и неговото момиче в подобна ситуация могат да направят куп глупости. Наистина ли реши направо да летиш, нещастнико? Искаш ли да опиташ? Хайде тогава!
И Фел широко разтвори очи, сякаш искаше те да изскочат от орбитите си и се втренчи в Айзон. Хипнотизираше. Айзон почти веднага се хвана за главата и след няколко секунди вече се молеше:
— Недей! Какво правиш?
— Какво правя ли? Приближавам екрана. Съвсем едва-едва. Мога и повече. Още веднъж?
— Не… — съвсем обезсилен прошушна Айзон.
Язон не вярваше, че Фел със силата на мисълта си наистина приближава към повърхността на планетата прочутия елекромагнитен (или какъвто е там?) екран. Със своята повишена чувствителност към емоциите, мислените заповеди и други пси-излъчвания Язон беше длъжен да усети поне нещо от варварското хипнотизиране. А той не бе уловил никакви импулси нито от мозъка на баща си, нито от мозъка на мъчителя му. Значи всичко е физика и физиология. Най-вероятно в мозъка на Айзон е било вградено някакво устройство, а Фел, докато си върти очите и се прави на страшен, за да отвлича вниманието на зрителите, тайно натиска някое бутонче като професионален фокусник — я с крак, я с ръка, може и със зъби…
Язон решително се отказа от по-нататъшни разсъждения. Не това е най-важното! Главното е, че ролите са разменени. Съвсем наопаки. Както в битка на живот и смърт. Току-що си държал пистолет, опрян в слепоочието на врага, но той е направил някакъв дързък невероятен финт и ето — твоят пистолет сочи в челото ти! Но най-чудното в тази ситуация беше, че никой не искаше да стреля. И двете страни просто искаха да диктуват условията. А сега — няма спор, даже Мета разбира прекрасно, че условията ще диктува Фел.
— Какво искаш от нас? — направо попита Язон.
— Искам да отидете на планетата Егриси, да намерите там нашия стар кораб и да го доставите тук. Още по-добре ще бъде, ако издирите и Нивела. Но най-важното е „Овен“. Това съвпада и с вашите интереси. Надявам се ясно обясних, че няма друг начин да помогнеш на баща си. И помни, момченце — да, за мене ти си момченце! Когато се върнете на Иолк само аз ще се разпореждам с „Овен“!