Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Изобщо, ако се обработеше информацията от цялата планета, трябваше да се признае: киборгите като цяло се бяха държали прилично и бяха нанесли минимум щети. Като никога почти нямаше ранени и загинали, докато Язон и Мета бяха отсъствали. Активността на тварите около космодрума също бе спаднала — Язон лично се убеди в това. И профилактиката на „Арго“ беше напълно завършена. С една дума — мир, любов и божия благодат, както са казвали древните. Най-подходящото време да зарадваш съпланетците си с нови идеи.
Решиха да започнат от стоманения глиган. Бручо го размрази и изтърбуши, натъпка всяко сечение с датчици, изследва всичките му вещества и микроелементи с точност до петия знак. Включи в следствието Стан, Тека, Арчи, но никой нищо не разбра. Т.е. най-важното не можаха да проумеят: къде е направена (или отгледана) тази твар и дали има същия произход като пирянските мутанти?
— Толкова! — каза Бручо, когато най-сетне обяви почивка — поне да избърше потта от челото си. — Не ме пришпорвайте, братлета! На всички въпроси рано или късно ще намерим правилни отговори. Просто няма да е толкова бързо, колкото бихме искали.
И тогава Язон направи предложение, което според него можеше да ускори намирането на верните отговори.
Висшето ръководство на Пир изслуша заслужилия и почти признат за свой, но все пак чуждопланетец, както винаги с известно недоверие. Кърк се мръщеше. Рес загадъчно се усмихваше. Клиф и другите напираха да започнат нова битка. Собствените пирянски твари вече им бяха скучни.
По традиция пръв взе думата Кърк.
— Отново не те разбирам, Язон. Пак нещо усукваш. Е, на Щастие усвоявахме нов свят. Завзехме го, заселихме го с наши хора, прокопахме мини. Сега той е пирянска колония, която ни носи добри доходи. Но в центъра на Галактиката — какво ще правим? Там и без нас народът е натъпкан като риба в консервна кутия. Каква изгода ще имаме от такава експедиция? Да задоволим нечие научно любопитство? Пирянците не могат да си позволят това. Ние живеем върху вулкан. Да, за момента вулканът е поутихнал, но не е угаснал, нали?
— Истина е — съгласи се Язон. — А сега ме слушайте внимателно още веднъж. Накратко ще обобщя най-важното. Първо: Пир е бил в списъка на планетите, оборудвани от някого с устройства за хиперпространствен преход. Щом разберем принципа на тези преходи, може би ще можем да разберем и тайната на Пир. Няма само да задоволяваме научно любопитство, а ще решаваме практически задачи. Второ: направеният, отново неизвестно от кого, звездолет „Овен“ е или мощно оръжие, или универсално средство за защита, или и едното, и другото наведнъж. Нима на Пир не му трябва такова нещо? Трето: моят баща е в беда, а значи съм в беда самият аз, въпреки че вие от сантименталности не разбирате. Можете да запазите мнението си, но аз ви моля за помощ. Помощ за мен, Язон дин Алт. Или аз никога не съм ви помагал?
Отвърна му продължително мълчание. После някой шумно изпъшка от досада и, без да вдига глава, произнесе:
— Какво толкова още да обсъждаме! Който е съгласен — да вдигне ръка.
И ръцете започнаха да се вдигат една след друга.
Резултатът беше, че желаещите да летят се оказаха над двеста души — повече от онези, които тръгнаха навремето да завоюват цяла планета. Не бяха нужни толкова много. Според техническите изисквания екипажът на „Арго“ се състоеше от петдесет космонавти. Да возят пътници беше нелепо. Какви са пътниците на военен линкор? Пехота. А Язон не тръгваше да води широкомащабни военни действия, я! Е, ако се наложеше, можеха да извикат редовни части от флота на Лигата на Световете или даже щурмови отряди на Специалния Корпус. Но тази експедиция изискваше предимно работа с главата, а не с мускулите. Така мислеше Язон. Ето защо, без нито за минута да се съмнява, покани на път такъв невоенен човек като Арчи от Юктис.
Докато траеха обсъжданията, а после и окомплектоването на екипажа и опаковането на всички необходими дреболии, Мета излетя с „Темучин“ в кратък полет над планетата. Никой не знаеше защо. Някои помислиха, че това е сантиментална разходка. Но Мета бе далеч от подобни чувства. Тя бе решила да провери кристала, който й подари Гваханофабр. Интересно, дали наистина на планетата е имало хиперпространствен преход? Може би и сега работи?! Макар старият Хирон да твърдеше, че вече се е затворил — кой знае…