Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— А пък ти, деденце, запомни, че ако по време на нашето отсъствие нещо се случи с Айзон, няма да ми попречи никакъв екран. Ще те замъкна в пирянските джунгли и ще те оставя там гол, както майка те е родила, после изпод бронирания купол ще наблюдавам агонията ти. Трябва добре да го запомниш, дъртако. Да вървим, Язон! Вече ми е ясно всичко.
Мета рязко се обърна, казала последната дума в спора. Язон реши да се присъедини и, вече в крачка, подхвърли към Айзон:
— Татко, ти ще ни изпратиш ли?
— Разбира се, разбира се — той бързо се изравни с тях. — Не се безпокойте за мен. Ако тоя тип искаше да ме убие, отдавна щеше да го е направил. Уверявам ви, че нищо не ме заплашва.
Зад тях се разнесе отвратителен кикот. Нито един от тримата не се обърна.
Едва на улицата Мета попита с детска непосредственост:
— Язон, кажи ми откъде се вземат такива хора? Ами той е по-противен и от шипокрил!
— Браво, скъпа! — възкликна Язон. — Пред тебе стоеше същество, по-противно и от шипокрил, пък ти даже не си извади пистолета!
— Това комплимент ли е или подигравка?
— Ти как мислиш?
— Я престани… — великодушно махна с ръка към него Мета и закрачи към „Темучин“, който предизвикателно бе приземен направо на дворцовия площад.
Осма глава
— Е, пилоте, знаеш ли накъде ще полетим сега? — попита Язон, когато вече бяха в орбита и планетата Иолк бе изчезнала от всички екрани с изключение на гравитометричния дисплей, който я показваше като остър пик в началото на координатните оси.
— Към планетата Егриси, капитане! — шеговито рапортува Мета, имитирайки древните войници с вдигане на два пръста до слепоочието си. — Кълбовидно струпване номер…
— Остави! Неправилен отговор! Летим към планетата Пир.
— Защо? Решил си да не помагаме на баща ти, да го зарежеш? Не съм съгласна.
— Не, разбира се! Никого не зарязвам. Помниш ли, че ти сама предлагаше да летим с „Арго“? Беше права. И ще летим не двамата, а с пълен екипаж. Иначе на слънчевата и топла Егриси може да ни стане горещо. Планетата е също толкова дива, колкото Иолк или Орхомен, само дето разполага с тази играчка, „Ослепителният винторог“ или, ако щеш — „Овен“. Не ми се вярва, че местните царе си мечтаят да дойде законният наследник на бившите стопани и да му предадат тази удивителна чудесия. Там сигурно са мръднали на тема магически сили и божествена воля. А техните богове им повеляват съвсем друго. Така ми се струва. Значи, ще ни се наложи да стигнем и до боговете им. Ето тогава ще ни потрябват и Кърк, и Рес, и Клиф, и Стан… даже Арчи. Опасявам се, Тека също ще ни е нужен — накъде без лекар…
— Да не мислим за тъжни неща, Язон. Хайде да погледаме звездите.
Те доближиха главния илюминатор. Слой стъклостомана, слой спектролит, слой лайко-сапфир. И зад този триплекс, дебел не повече от четири пръста, се простира космически вакуум, мрак и абсолютен студ. Язон винаги с готовност заставаше пред такива прозорчета към Вселената. На „Арго“ подобен разкош не можеше да се види: какви, по дяволите, илюминатори на боен линкор? Обзорен екран — да. И мрежа сферични датчици по корпуса. Но не е същото! Няма романтика. А тук — почти стоиш в открития космос и се любуваш на причудливите многоцветни звездни мозайки, размазани по небето — нали корабът навлиза в джъмп-режим! Колко е прекрасно: ти, любимата ти и Вселената като на длан пред очите ти.
Той си спомни как преди много години, когато летяха заедно за пръв път към Пир, също стояха така. И сега, когато се чувстваше най-щастливият човек в галактиката, той не пропусна да прегърне Мета и да я притисне към себе си.
— Ти се усмихваш — тя нарочно изрече същите думи, както тогава. — Ти също обичаш звездите.
— Аз обичам тебе, Мета!
— И аз тебе. Да отидем в каютата.
— Хайде. Няма да ми счупиш ръката, нали?
И те тихо се засмяха на шегата, която разбираха само те двамата.
Сутринта се свързаха с Бервик. Язон накратко разказа за всичко. Никак не бе лошо старият Ривърд да е в течение на последните събития. От страна на Специалния Корпус и даже от страна на Гарантите на Стабилността нямаше никаква допълнителна информация. Е, добре, и без друго информация вече имаше повече, отколкото е нужно.
След ден бяха вече на Пир.
Светът на Смъртта не ги изненада с нищо особено. Ако не се смята рядкото затишие. Преди буря? Може би. Кой да знае откъде да очаква тази буря? Нямаше нови произшествия, свързани с метални игли или летящи обратно куршуми. Наистина, бяха се появили нови форми на киборги, като например суперрогоносите — с титанов накрайник на върха на бойния рог или меднозъбите каймани, които прегризваха силовите кабели и по най-подъл начин предизвикваха къси съединения. Откриха и някакви волфрамови стършели, които издържаха на термична атака до хиляда градуса по Целзий, но бяха чувствителни към механични удари.