Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Значи трябва да съберем повече данни — с облекчение казах. — Мислех си, че е нещо сериозно.
— Сериозно е — мрачно изтъкна Матю. — Една от причините генетичните карти на вещици и демони да не са така пълни е, че няма добър начин да се вземат ДНК проби от живи индивиди. Амира и Хамиш с радост предоставиха своята ДНК, както и някои от редовните посетители на курсовете по йога на Амира в Старата ложа.
— Но ако поискаш повече проби от по-широк кръг създания, ще трябва да отговаряш на въпросите им как ще се използва генетичният материал. — Сега вече разбирах.
— Имаме и друг проблем — обади се Крис. — Просто нямаме достатъчно ДНК от кръвната линия на Матю, за да установим потомство, което може да ни каже как се наследява кръвожадността. Има проби от него, от майка му и от Маркъс Уитмор — и това е всичко.
— Защо не изпратим Маркъс в Ню Орлиънс? — обърна се Мириам към Матю.
— Какво има в Ню Орлиънс? — остро попита Крис.
— Децата на Маркъс — поясни Галоуглас.
— Уитмор има деца? — Крис зяпна невярващо Матю. — Колко?
— Доста — рече Галоуглас и наклони глава настрани. — Внуци също. А Лудата Майра има предостатъчно кръвожадност, нали? Със сигурност ще поискаш нейната ДНК.
Крис стовари юмрук върху една лабораторна маса и празните епруветки затракаха като кости в стойките си.
— По дяволите, Матю! Каза ми, че нямаш други живи потомци. Губя си времето с резултати от три проби, докато внуците и правнуците ти търчат нагоре-надолу по Бърбън Стрийт, така ли?
— Не исках да притеснявам Маркъс — кратко отвърна съпругът ми. — Той си има други грижи.
— Какви по-точно? Друг психясал брат ли? От седмици на сайта на Злия копелдак няма нищо, но това няма да продължи вечно. Когато Бенджамин цъфне отново, ще ни трябва нещо повече от хипотетично моделиране и интуиция, за да го надхитрим! — извика Крис.
— Успокой се, Крис — каза Мириам и постави ръка върху неговата. — Вампирският геном разполага с по-добри данни, отколкото геномите на вещиците и демоните.
— Но въпреки това е несигурен на места — възрази Крис. — Особено сега, когато се заехме с боклучавата ДНК. Трябва ми повече ДНК статистика за вещици, демони и вампири.
— Геймбой, Ексбокс и Дейзи се съгласиха да дадат проби — посочи Мириам. — Това нарушава съвременните изследователски протоколи, но не мисля, че е непреодолим проблем, като се има предвид, че напоследък и ти ги заобикаляш, Крис.
— Ексбокс спомена някакъв клуб на Краун Стрийт, в който се събирали демоните; — Крис разтърка уморените си очи. — Ще ида да потърся малко доброволци.
— Не можеш да идеш. Ще изпъкваш като човек, при това професор — твърдо рече Мириам. — Аз ще го направя. Далеч по-плашеща съм.
— Само по тъмно — усмихна й се многозначително Крис.
— Добра идея, Мириам — побързах да се намеся. Не исках да научавам с подробности какво представлява тя след залез-слънце.
— Можете да вземете проба от мен — предложи Галоуглас. — Не съм от кръвната линия на Матю, но може да е от полза. Освен това в Ню Хейвън има достатъчно други вампири. Звъннете на Ева Йегер.
— Ева на Болдуин ли? — смая се Матю. — Не съм я виждал, откакто откри ролята на Болдуин за сриването на германската фондова борса през хиляда деветстотин и единайсета и го напусна.
— Не мисля, че някой от двамата би одобрил подобна недискретност от твоя страна, Матю — укори го Галоуглас.
— Нека позная. Тя е новоназначената в департамента по икономика — възкликнах. — Чудесно. Бившата на Болдуин. Точно каквото ни трябва.
— Попадал ли си на други вампири в Ню Хейвън? — поинтересува се Матю.
— На неколцина — уклончиво отвърна Галоуглас.
Матю понечи да зададе още въпроси, но Люси ни прекъсна.
— Листът от Ашмол 782 промени теглото си три пъти, докато бях там. — Тя поклати изумено глава. — Ако не го бях видяла с очите си, никога нямаше да повярвам. Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да се връщам в „Бейнеке“.
— Ще дойда с теб, Люси — казах. — Още не си ми съобщила какво научи за ръкописа на Войнич.
— След всички тези научни неща не е чак толкова вълнуващо — извинително смънка тя.
— За мен е. — Целунах Матю. — Ще се видим у дома.
— Сигурно ще се прибера в късния следобед. — Той ме привлече към себе си и доближи устни до ухото ми. Думите му бяха толкова тихи, че дори другите вампири трябваше да напрегнат слух, за да го чуят. — Не оставай прекалено дълго в библиотеката. Помни какво каза докторът.
— Помня, Матю — уверих го. — Чао, Крис.
— Доскоро. — Крис ме прегърна и бързо ме пусна. Погледна с укор издутия ми корем. — Едно от хлапетата ти току-що ме сръга с лакът.