Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на сътворението
Тайната на сътворението - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на сътворението

Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:

Зловеща тайна, скрита в продължение на хилядолетия.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 153
Перейти на страницу:

— А човешките жертвоприношения? Може ли да се наследи желанието да извършваш човешки жертвоприношения?

— За това не съм сигурна — сбърчи чело Джанис. — Доста необичайна концепция. Какво имаш предвид?

Форестър нахвърли историята на рода Клонкъри. Разказа за аристократичното му семейство с дълга традиция във военното изкуство, за това как някои от неговите членове изливали агресията си в доста цинични и кървави действия, доближаващи се до човешкото жертвоприношение.

— Джейми Клонкъри е продукт точно на такива прародители — продължи полицаят. — Той е убиец, който може да пожертва всеки без чувство на вина или основателен мотив. Още по-странното е, че семейството явно доста се интересува от исторически находки на човешки жертвоприношения. Къщата им се намира близо до най-големия жертвен гроб във Франция, а около нея има и бойни полета от Първата световна война. Точно тези места са били окъпани в кръв от генерал Клонкъри, един от предците на Джейми.

Джанис кимна замислено.

— Интересно. В същото време е известно, че убийците често се връщат на местопрестъплението, нали така? Но поведението на това семейство е странно. Защо живеят точно там, близо до бойните полета? Може би е само съвпадение. Може би по този начин почитат прародителите си. По този въпрос ще трябва да разпиташ някой антрополог.

Тя продължи да върви из кристалната галерия. Две момичета седяха на пода със свити крака и рисуваха върху големи листове. На пода до тях имаше бурканчета с бои. Форестър предположи, че са студенти по изобразително изкуство. Едно от момичетата беше китайка и съсредоточено присвиваше очи пред експонат от пет човешки зародиша. Бяха близнаци, но деформирани.

Джанис Едуардс се обърна към Форестър.

— На мен, честно казано, това ми изглежда като унаследена психоза със склонност към убийство, която в определени случаи най-вероятно се изразява с жертвоприношения.

— Какво означава това?

— Смятам, че психоза, която предразполага към изключително насилие, може да бъде наследена. Но как би оцеляла тази кръвна линия, ако следваме теорията на Дарвин? Исторически погледнато, склонността към насилие и жестокост невинаги е лошо нещо. Ако кръвожадността и бруталността се канализират, те могат да се окажат качества, които помагат при адаптацията.

— Как?

— Ако, да речем, в семейството съществува военна традиция, най-агресивните му членове или потомци биха могли да постъпят директно в армията. А там тяхната склонност към насилие и убийство би била плюс.

Двамата продължиха да вървят и минаха край студентите. Експозицията продължаваше с още рафтове със зародиши, които демонстрираха развитието на плода от четвъртата седмица до деветия месец. Всички ембриони бяха удивително добре запазени и сякаш се носеха в безтегловност в стъклениците си с прозрачна течност. Приличаха на малки извънземни при нулева гравитация. Израженията им имаха човешки черти още от първите месеци в утробата. По лицата бяха изписани гримаси, а някои сякаш викаха. Безмълвно.

Форестър се изкашля и погледна бележника си.

— А, Джанис, възможно ли е тези младежи да носят в гените си склонност към убийство и садизъм, но досега тя да не се е проявявала. Заради, да кажем, имперската политика на Британия и всичките войни, които сме водили?

— Много е възможно. Но в наши дни подобна генетична обусловеност би довела до проблеми. В ерата на забраните за пушене и умните бомби натрупаната агресия не намира излаз. Ако въобще убиваме, убиваме на разстояние, с натискането на бутон. А ето че се появява Джейми Клонкъри, който е може би това, което наричаме „генетична звезда“. Носи садистичните гени на предците си, но проявени по възможно най-жестокия начин. Как би могъл да разгърне таланта си по друг начин, а не чрез убийства? Разбирам дилемата му, дано не звуча твърде коравосърдечно.

Форестър се загледа в половин човешки мозък, съхранен в поредната стъкленица с течност. Приличаше на спаружен карфиол. На етикета пишеше, че мозъкът е принадлежал на Чарлс Бабидж, „изобретателя на компютъра“.

— А склонността към жертвоприношения? Сигурна ли сте, че това не може да се наследи като характерна черта?

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)