Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Добре ли си? — пита ме Мери с откровеността на по-малка сестра. — Защото изглеждаш подпухнала като кралицата, когато е болна, и си толкова сприхава напоследък.
Копнея да ѝ кажа, че съм влюбена в Нед, но че нямам никаква вест от него. Че уж трябваше да отсъства седмици, но го няма от месеци. Копнея да ѝ кажа, че сме женени, но той ме изостави, а сега очаквам дете и не мога дори да се оплача от начина, по който се отнесе с мен, тъй като бракът беше тайна, а бебето — още по-ужасна тайна, и няма как да го пазя повече в тайна. Така или иначе по някое време то ще трябва да се роди, и тогава с тайната ми е свършено, и ще бъда посрамена като някоя блудница, вързана за талига, за да бъде нашибана с камшик.
— Зле ми е — казвам унило. — Чувствам се ужасно зле. О, Мери, иска ми се да можех да ти кажа колко ужасно зле съм.
Тя се придърпва нагоре и сяда на пейката в прозоречната ниша до мен, със стърчащи навън малки стъпала.
— Да нямаш треска?
— Не, не, не е болест — отричам предишните си думи. — Просто не се чувствам добре.
— Да не ти липсва Нед?
— Ни най-малко.
Тя ми се намръщва: хубавото ѝ лице е нацупено, сякаш изобщо не може да ме разбере.
— Имам приятел, таен приятел, няма да ти кажа името му, но никога не бих се отрекла от него — предлага ми тайната си в замяна на моята собствена. — Казва, че ме обича и аз знам, че го обичам. Няма да кажа нищо повече. Искам само да ти покажа, че мога да пазя тайна, че съм напълно зряла жена, макар и много дребна. Можеш да ми кажеш, че обичаш Нед и мога да добавя това към тайните, които трупам. Можеш да споделиш тайната си с мен.
Надавам лек стон на отчаяние при мисълта, че сестра ми може да се забърка в моето ужасно положение.
— Не говори за него — казвам ѝ. — Който и да е, твоят таен приятел. И не говори с него. Не го пази в тайна. Забрави го. Дори не си мечтай за него. А ако поиска да се ожени за теб, тогава му кажи, че никога не можеш да се омъжиш без позволението на кралицата.
— Тя никога няма да ми позволи да се омъжа — Мери отхвърля навъсено думите ми с леко свиване на рамене. — Твърде много ще се страхува да не я даря с някой дребен престолонаследник. Не иска принц от династията на Тюдорите, висок само четири фута.
Толкова съм ужасена от тази мисъл, че ахвам:
— Но нима няма да имаш дете с нормален ръст?
— Кой знае? — тя отново присвива закръглените си рамене — миниатюрна кокетка. — Кой знае как стават тези неща? Във всеки случай непременно ще гледам да си избера висок любовник, за да уравновеся нещата.
— Мери, не можеш да имаш любовник! Не можеш да говориш така дори на шега. Закълни ми се, че няма да се срещаш с никого. Че ще се откажеш от тайната си.
— Това заради Нед ли е? Да не сте се оженили тайно?
Затискам устата ѝ с длан и я поглеждам гневно.
— Не изричай нито дума повече — казвам. — Наистина, Мери. Не казвай нищо повече. Нямам тайна, а ти никога не трябва да имаш.
Мери отблъсква ръката ми.
— По-спокойно — казва тя с безразличие. — Не съм аз тази, която ти създава неприятности. Няма смисъл да ме щипеш. Но и не клюкарствам. Несъществуващата ти тайна е в безопасност с мен — приплъзва се до ръба на пейката в прозоречната ниша и скача леко на пода. — Но Хенри Хърбърт не е подходящ за теб, помни ми думите. Този човек е като ветропоказател: накланя се според посоката на вятъра. Прави каквото му каже баща му, а баща му не мисли за нищо друго, освен за тяхното семейство. Точно сега си мислят, че ще бъдеш посочена от парламента за наследница, вместо кралица Мери, и ще наследиш престола, когато Елизабет умре. Затова така са те наобиколили, все едно те обичат. Не си и помисляй, че хранят обич към теб.
— Не мисля, че някой ме обича — казвам мрачно.
Мери хваща ръката ми и я допира до бузата си.
— Аз те обичам — казва. — А аз имам голямо сърце. Във всеки случай по-голямо от сърцето на Хенри Хърбърт.
— Той е единствената ми надежда — казвам унило.
— Наистина ли смяташ да се омъжиш за него? — пита ме тя невярващо. — Защото те предупреждавам: че той показва твой портрет из целия двор и казва, че двамата сте сгодени. Хората ме питат. Отрекох.
Бебето ми се размърдва, сякаш за да изрази несъгласие. Ахвам леко.