Последните Тюдори

Само да имах някой, който да ми помогне да реша как да постъпя! Пиша отново на Нед чрез английския посланик в Париж, макар че дори не зная дали още е там. Съобщавам му, че конопарчетата са добре и за комичната преданост на мопса Джоу — тя сякаш разбира, че имам нужда от приятел. Започнала е да спи на леглото ми и не мога да се размърдам, без да дойде да подуши лицето ми. Съобщавам му, че кралицата и Робърт Дъдли се държат като съпруг и съпруга в първите изпълнени с опиянение месеци от брака. Пиша му, че мистрес Лий е избягала и си нямам никого, който да ме посъветва. Казвам, че не зная със сигурност в какво състояние съм, но че бих била много по-щастлива, ако е тук. Не искам тонът ми да е жалостив, сякаш го умолявам да си дойде у дома, но наистина чувствам, че съм самотна с тревогата си и без съпруг, а сега се нуждая от него толкова много.

Не получавам отговор.

Зная, че има десетки причини да не ми отговори, но, разбира се, се опасявам, че ме е забравил или се е влюбил в някоя френска папистка. Ами ако прекрасната вдовстваща кралица Мери се е увлякла по него и иска да го отведе в Шотландия като свой крал-консорт, и няма да го видя в Лондон никога повече? Пиша отново, и макар че чакам ли, чакам, няма отговор.

— Моето момче и вашият приятел Нед Хартфорд продължават към Италия — отбелязва Уилям Сесил пред мен, сякаш това е приятна новина. — Освен ако не ги повикаме у дома. Какво мислите, лейди Катрин? Да им кажем ли да се връщат и да зарежат забавленията си?

Иска ми се да кажа: наредете му да дойде! Вместо това поглеждам към връзките на обувките си над гладкото очертание на корсажа си, и усещам как ме сърби коремът, притиснат здраво към банелите.

— О, кажете им да се забавляват! — възкликвам великодушно. — Тук всички сме щастливи, нали?

Уилям Сесил не е щастлив тук. Разбирам това по дълбоката бръчка между веждите му, по усещането, че сякаш лъже, когато се включва в безгрижното бъбрене на придворните. Бои се от завръщането на Мери, кралицата на шотландците, в нейното кралство. Притеснява го това, че Елизабет, една кралица, има намерение да предаде трона си на друга кралица, сякаш не е имало Адам, създаден в Рая, сякаш жените могат да посочват наследниците си, сякаш е редно наследниците им да бъдат жени. Омразна му е мисълта за папистка наследница на английския престол — това ще разруши делото на живота му по утвърждаването на Англия като протестантско кралство, — но Елизабет няма нищо против красивата ѝ братовчедка да бъде близо до нея. Сесил вижда в лицето на Мери, кралицата на шотландците — или в лицето на който и да било папист — свой враг по отношение на религията, твърдо решен да преобърне делото на живота му. Но знае, че е достигнал предела на властта си. Не може да убеди кралицата да мисли за своята братовчедка Мери като за враг. Не може да я убеди да се омъжи за подходящ кандидат. Не може да я застави да забременее. Тя няма да дари страната със син. А аз толкова се страхувам, че ще го сторя. Толкова ме е страх, че съм на път да дам на страната син и наследник с кралска кръв, а никой не знае за това освен мен. И дори аз не съм сигурна.