Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Но после щях да бъда негова съпруга, а бебето ми щеше да получи името му, а аз да си спечеля убежище, макар и временно. Но какво друго можех да сторя? Мислех си, че ако мога просто да бъда нечия съпруга, когато родя, това ще ми бъде достатъчно. Бебето ми щеше да има име, аз щях да имам съпруг. Сега ще бъда открито опозорена при раждането на бебето си и заклеймена като блудница от един млад мъж, за когото едновременно се опитах да се омъжа и да го превърна в рогоносец.
Отпускам глава в ръцете си и заплаквам, скрила лице в страницата на жестокото му писмо. Наистина не знам какво ще правя. Наистина нямам представа как би трябвало да постъпя сега, и точно в този миг бебето се обръща и сяда тежко в мен, притискайки корема ми, така че трябва веднага да побързам към нужника, за да се облекча отново. Помислям си: Боже мой, това е беда. Това е най-ужасната беда, която можех да си представя, и се случва на мен. Бях толкова щастлива като съпруга на Нед и приятелка на Джейни, като наследница на кралицата и сестра на една светица, а сега съм изпаднала толкова ниско. Много ниско. Толкова ниско, че изобщо не виждам как някога ще се издигна отново.
Не е трудно да убедя дамите от личните покои на Елизабет, че не съм добре. Измъченото ми изражение ограбва момичешката ми хубост, и не мога да спя нощем, защото бебето рита и ме притиска, веднага щом легна. Имам тъмни сенки под очите, а прекрасната ми кожа с цвят на сметана е съсипана от избилите по нея петна. Всеки би предположил, че страдам от някаква стомашна болест. Подпухнала съм, сякаш имам воднянка, и постоянно имам болки в гърба и в слабините. А всеки ден, докато прислужвам на кралицата, трябва да стоя права до безкрайност, докато тя седи, разхожда се и танцува. Принудена съм да правя реверанси с изправен гръб, принудена съм да се усмихвам. Мисля си, че това е като продължително изтезание, по-лошо от който и да е инструмент за мъчения в Тауър, и че би било по-добре да си призная и да приема присъдата си, вместо да продължавам всеки ден с тези лъжи в устата си и тази постоянна болка. Едва ли би могло да е по-лошо, ако ме разпъваха на дибата.
Пътуването продължава — от една красива къща до други дружелюбни домакини, Елизабет е весела и доволна, с Робърт Дъдли до себе си по цял ден: той танцува с нея по цяла вечер и спи в стая, съседна на нейната, през нощта. Те са като млади влюбени, флиртуват и се шегуват, играят карти и се смеят заедно. Толкова са щастливи заедно, колкото бяхме Нед и аз — преди тя да го отпрати и да ме обрече на самота и позор.
Пиша на една от камериерките си, останали в Уестминстър, и я моля да отиде при сандъка ми в съкровищницата, да извади ковчежето ми с накити и да ми изпрати всичко, което Хенри Хърбърт ми даде. Трябва да му върна глупавия му портрет и медальона с къдрица от косата му вътре. Похарчила съм парите му, така че не мога да ги върна.
Дворецът Пирго
Есекс, лятото на 1561 г.
Не получавам никаква вест от камериерката си и се опасявам, че не е получила писмото ми или не може да намери нещата ми, или нещо се е объркало. Преди да пиша отново, за да ѝ кажа да побърза и да направи каквото ѝ е наредено, дворът пристига в новата къща на моя чичо Джон Грей в Пирго. Той е трогателно горд с къщата си: кралско имение, подарено му от кралицата. Убеден е, че подобен знак на благосклонност към него със сигурност трябва да се отнася и до мен. Възлага ми основни роли в развлеченията за кралицата: иска от мен да бъда начело на танците. Не може да разбере защо отбягвам вниманието ѝ.
— Губиш привлекателността си — оплаква се той. — Какво става с теб, момиче? Надебеляла си. Не можеш да преяждаш, докато не бъдеш посочена за наследница на кралицата и провъзгласена от парламента. Кралицата не търпи лакомници. Всички искаме красива наследница, която изглежда като плодовито момиче. Но ти изглеждаш изтощена.
— Знам. Съжалявам — казвам кратко.
За момент се питам дали мога да му кажа, че съм затънала в грях, далеч по-ужасен от лакомията, но поглеждам лицето му с грубо изсечени черти и не смея да му кажа, че поредната племенница от семейство Грей е пропиляла шансовете си за трона.