Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Само че покълването, растежът и резистентността към заболявания на растенията са пригодени именно към тези особености на климата. Сезонните промени, свързани с продължителността на деня, температурата и валежите, са своеобразни сигнали, които карат семената да покълват, кълновете да израстват, а зрелите растения да се обкичват със съцветия, семена и плод. Всяка растителна популация бива генетично програмирана по пътя на естествения подбор, за да реагира и адекватно на сигналите, изпращани й от естествената среда, в която е еволюирала. Тези сезонни режими варират значително на различните ширини. Например на екватора продължителността на деня е еднаква през цялата година, но на умерените ширини тя се увеличава в периода между зимното и лятното слънцестоене, а през другата половина на годината отново намалява. Сезонът на нарастването — тоест месеците, през които температурата и продължителността на деня са подходящи за растежа на посевите — е най-кратък на най-големите ширини и все по-дълъг с приближаването към екватора. А както вече споменахме, растенията също така са адаптирани и към заболяванията, характерни за тяхната географска ширина.

Тежко и горко на онова растение, чиято генетична програма не е съобразена с географската специфика на полето, в което е засадено! Представете си, че някой канадски фермер прояви глупостта да засади в нивата си царевичен сорт, адаптиран към далеч по-южни ширини, примерно Мексико. Тази нещастна царевица ще се довери на заложената в нея програма и ще покълне още през март, за да се окаже затрупана от триметрова снежна пряспа… Но дори и да бъде препрограмирана, за да покълва в по-удобно за Канада време — да кажем в края на юни, — тази мексиканска царевица пак ще си има големи неприятности, макар и от по-друго естество. Нейните гени ще й нашепват, че не е нужно да си дава много зор при растенето — достатъчно е само да узрее, било то и след пет месеца. Това би било една напълно оправдана и безопасна стратегия в мекия климат на Мексико, но в Канада ще е катастрофална, защото щом застудее на есен, растението ще загине още преди да е наляло кочаните си със зърно. На тази царевица ще липсват и гените, необходими й да устои на заболяванията, характерни за по̀ северните ширини, а онези, съобразени с мексиканските условия, ще се окажат напълно излишни. Поради всички тези особености растенията от по-малки ширини трудно се приспособяват към по-големите и обратното. Затова и посевите от Плодородния полумесец се представят добре във Франция и Япония, но хич ги няма на екватора…