![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
И така, редица, макар и доста различни факти ни навеждат на един и същ извод — че производството на храни се е разпространявало по-лесно извън границите на Югозападна Азия, отколкото в двете Америки, а най-вероятно същото важи и за Субсахарска Африка. Горното включва и пълния неуспех на това производство да достигне някои иначе подходящи от екологична гледна точка ареали, разликата в темпото и селективността на разпространението, както и различните начини, по които най-рано култивираните земеделски култури са предотвратили опитите за повторна култивация на същия вид или на негови близки родственици. И коя ще е била тази особеност на двете Америки и Африка, която толкова е усложнила местното разпространение на производството на храни в сравнение с Евразия?
За да отговорим на този въпрос, нека първо се спрем на стремителното разпространение на производството на храни извън границите на Югозападна Азия (и по-точно Плодородния полумесец). Скоро след възникването на това производство — около 8000 г. пр.Хр. — се стига и до съответната „центробежна“ вълна, тръгнала от Плодородния полумесец, за да обхване постепенно и останалите части на Западна Евразия, както и Северна Африка. Тук привеждам една много любопитна карта (Фигура 10.2), начертана от генетика Даниел Зоари и ботаничката Мария Хопф, с която те показват как въпросната вълна е достигнала към 6500 г. пр.Хр. Гърция и Кипър, а също и Индийския полуостров, към 6000 г. — Египет, към 5400 г. — Централна Европа, към 5200 г. — Южна Испания, а към 3500 г. — и Британия. Във всеки от тези ареали производството на храни винаги е започвало с някои от растенията и животните, одомашнени в Плодородния полумесец. Наред с това пакетът от култури на Плодородния полумесец се е разпространил и извън границите на Северна Африка, за да стигне до Етиопия (датата все още не е уточнена). Но пък древна Етиопия е създала много свои земеделски култури и ние все още не знаем дали това е било местна инициатива или пък културите, пристигнали от Плодородния полумесец, са положили началото на местното производство на храни.
Бел.: Символите представят местата, където са открити най-ранни останки (уточнени с помощта на радиовъглероден анализ) на земеделски култури, усвоени в Плодородния полумесец (се отнася за самия Плодороден полумесец в периода до 7000 г. пр.Хр.). Прави впечатление също, че датите стават все по-късни с постепенното отдалечаване от същия този Плодороден полумесец. Тази карта се базира на Карта 20, приложена към книгата на Зоари и Хопф „Култивиране на растения в Стария свят“ (Zohary, Hopf, Domestication of Plants in the Old World). Имайте предвид, че цитираните дати са „некалибрирани“.
Разбира се, далеч не всички доместикати, включени в този макет, са се разпространили и във всички останали ареали — в Египет например е било прекалено горещо, за да се наложи там и айнкорновата пшеница. В някои зони отделните елементи са пристигали по различно време: например в Югозападна Европа овцете са изпреварили житните култури. В други са се насочили и към култивацията на местни растения от рода на полския мак в Западна Европа и най-вероятно пъпеша в Египет. Но в повечето случаи производството на храни в тези „външни“ зони е зависело първоначално изцяло от доместикатите на Плодородния полумесец. Тяхното разпространение скоро е било последвано от други нововъведения, осъществени в самия „полумесец“ или в близост до него, в това число колелото, писмеността, металообработващите технологии, млечните продукти, плодните дървета, както и производството на бира и вино.
Защо един и същ пакет от земеделски култури е положил началото на производството на храни в цяла Западна Евразия? Дали защото в много от тези ареали същият набор от растения се е срещал и в диво състояние и е бил преценен като полезен по същия начин, както в самия Плодороден полумесец, или пък те са били култивирани по самостоятелни пътища? Не, не може това да е причината!
Първо, много от основните доместикати на Плодородния полумесец дори не се срещат в диво състояние извън Югозападна Азия. Например никоя от осемте основоположни култури (с изключение на ечемика) не вирее в диво състояние в Египет. Но пък долината на Нил предлага естествена среда, подобна на тази в долините на Тигър и Ефрат. Следователно пакетът, вършел добра работа в тези долини, е вършел също толкова добра работа и в поречието на Нил, за да стимулира бързото и ефектно развитие не само на местното производство на храни, но и на характерната древноегипетска цивилизация. Но храните, послужили като „гориво“ за еволюцията на тази цивилизация, поне на първо време са липсвали в Египет. Сфинксът и пирамидите — тези характерни продукти на египетската цивилизация — са били издигнати от хора, изхранвали се със земеделски продукти, характерни в началото не за Египет, а за Плодородния полумесец.