Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Континенталните разлики в осовата ориентация са се отразили не само на разпространението на производството на храни, но и на това на други технологични нововъведения. Например колелото, изобретено около 3000 г. пр.Хр. в (или в близост до) Плодородния полумесец, се е разпространило само след няколко века на запад и на изток в по-голямата част на Евразия, докато неговият аналог, създаден самостоятелно в Мезоамерика още през праисторическата епоха, никога не е стигнал до Андите. По същия начин и основните принципи на азбучното писмо, възникнало в западната част на Плодородния полумесец към 1500 г. пр.Хр. само за едно хилядолетие са се разпространили на запад до Картаген и на изток до Индийския полуостров, но мезоамериканските писмени системи, създадени още в праисторическата епоха и процъфтявали в продължение на две хилядолетия, така и не са били пренесени в Андите.

Естествено, колелото и писмеността нямат пряка връзка с географската ширина и продължителността на деня, както е при земеделските насаждения. В случая връзките са косвени, осъществявани най-вече чрез самите системи за производство на храни и техните последствия. Първите колелета са били просто части на волските каруци, използвани за пренасяне на земеделската продукция. Писмеността на първо време е била достояние само на местните елити, живеещи (както се казва) на гърба на селяните-производители на храни и е обслужвало специфичните цели на тези далеч по-сложни в икономическо и социално отношение общества (например дворцовата пропаганда, циркулацията на стоки и документацията на тогавашната администрация). Общо взето обществата, ангажирани с интензивен обмен на насаждения, добитък и технологии, свързани непосредствено с производството на храни, са били по-склонни и към обмен от по-друго естество.