Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Но и много други насаждения и домашни животни не са успели да преодолеят тази дистанция. Хладният климат в планинските райони на Мексико би бил идеален за отглеждане на лами, морски свинчета и картофи, които са били усвоени при аналогични условия в Андите. Но разпространението на север на тези андийски „специалитети“ е било осуетено от горещата и равнинна междинна зона на Централна Америка. Пет хилядолетия след одомашняването на ламите в Андите олмеките, маите, ацтеките и останалите коренни общества в Мексико са продължавали да бъдат без стадни животни и без никакви що-годе ядивни домашни бозайници с изключение на кучетата.

По същия начин и мексиканската пуйка, и слънчогледът от източната част на Съединените щати са можели да стигнат и до Андите, ако не са били споменатите междинни тропически зони. Тези нищо и никакви 700 мили са отнели няколко хилядолетия на мексиканската царевица, тиквата и фасула, за да стигнат до американския Югозапад, а лютите чушлета и пълзящите така и не са успели да го направят (поне през праисторическата епоха). В продължение на хилядолетия царевицата не е могла да се утвърди в източната част на Щатите поради тамошния по-хладен климат и по-кратки срокове за израстване. Някъде между I и III в. царевицата най-сетне е стигнала дотам, но в качеството си на второстепенна земеделска култура. Едва към X в., когато са се появили и някои по-устойчиви на студ нейни разновидности, базираното на царевицата земеделие е допринесло за стремителния, макар и мимолетен разцвет на най-сложно структурираното общество в Северна Америка — т.нар. мисисипска култура, — на който слагат край пренесените от европейците вируси.

Нека не забравяме, че според генетичните анализи повечето насаждения от Плодородния полумесец са произлезли в резултат на един-единствен доместикационен процес, но затова пък са се разпространили толкова бързо, че са предотвратили аналогичните процеси на други места спрямо същия или сродни нему видове. За разлика от тях повечето широко разпространени земеделски култури в двата американски континента се състоят от сродни видове или дори от генетично различаващи се разновидности на същото растение, които са били самостоятелно одомашнени в Мезоамерика, Южна Америка и източната част на Съединените щати. Сродните видове са се измествали взаимно на различните географски точки, което важи най-вече за амарантите, фасула, пълзящите, лютите чушлета, памука, тиквата и тютюна. Същото се е случвало и с отделните разновидности на едно и също растение — например зеленият фасул, перуанският му събрат, лютата чушка Capsicum annuut/chinense и тиквата Cucurbita pepo. Тези следи от многобройни и самостоятелно протекли култивации също свидетелстват за бавното разпространение на културните растения в Америка по оста север-юг.