Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
И тъй като Африка и двете Америки са и най-големите земни маси с такава осова ориентация, дифузията на земеделски култури е била най-бавна именно там. В някои други части на света също се наблюдава подобно явление, но то не е играло толкова съществена роля. Това важи например за мудното темпо, с което посевите от долината на река Инд (дн. Пакистан) са стигнали до Южна Индия или тези от Южен Китай до Малайския полуостров, да не говорим, че тропическите култури от Индонезия и Нова Гвинея така и не са успели през праисторическата епоха да достигнат Югозападна и Югоизточна Австралия. Тези два „рога“ на австралийския континент днес са и негови житници, но се намират на повече от 2000 мили южно от екватора. Затова тези толкова плодородни почви е трябвало да изчакат пристигането на европейските културни растения, пригодени към по-хладен климат, за да се превърнат в наистина цветущи земеделски региони.
Аз лично живея на ширина, която се открива само с един бегъл поглед върху картата, а това е един много важен фактор, определящ климата, условията за земеделие и темпото на разпространение на производството на храни. Разбира се, географската ширина не е единственият решаващ фактор — разположените на една и съща ширина земи далеч невинаги са и с еднакъв климат (макар и продължителността на деня по необходимост да съвпада). Топографските и екологичните бариери, които на някои континенти са били по-лесно преодолими в сравнение с други, са създали доста съществени локални препятствия пред въпросната дифузия.
Например циркулирането на насаждения между американския Югозапад и Югоизток е било изключително бавно и селективно, въпреки че и двата региона са на една и съща географска ширина. Причината е в разположените между тях тексаски равнини и прерии, които са били прекалено сухи и неподходящи за земеделие. Аналогичен пример откриваме и в Евразия — това е източната граница на месопотамските култури, които безпроблемно са се разпространили на запад до Атлантическия океан и на изток до долината на Инд, но не са могли да продължат по-нататък в Индийския полуостров, тъй като смяната на предимно зимните валежи с предимно летни сериозно е забавила развитието на земеделието в равнината край Ганг, тъй като се е наложило създаването на нови насаждения и технологии. Отстоящите още по̀ на изток умерени зони на Китай са били изолирани от Западна Евразия с подобни климатични бариери, включващи централноазиатските пустини, Тибетското плато и Хималаите. Ето защо първоначалното развитие на древнокитайското земеделие е протекло независимо от Плодородния полумесец (разположен на същата ширина) и е довело до появата на съвършено различни земеделски култури. Но и тези доста внушителни препятствия са станали поне частично преодолими през II хилядолетие пр.Хр., когато пшеницата, ечемикът и конете от Западна Азия най-сетне са стигнали и до Китай.
По същия начин и един евентуален преход от 2000 мили от север на юг е създавал различни препятствия в зависимост от специфичните местни условия. Производството на храни от Плодородния полумесец е преодоляло същото разстояние на югозапад, за да стигне до Етиопия, а това на земеделците банту бързо се е разпространило от района на Големите езера до Натал, защото и в двата случая междинните зони са имали подобни дъждовни сезони и са били подходящи за земеделие. Затова пък индонезийските насаждения на практика не са имали никаква възможност да стигнат и до Югозападна Австралия поради обширните пустинни зони, като същият фактор е забавил и преодоляването на много по-късото разстояние от Мексико до американския Югозапад и Югоизток. Липсата на високи плата на юг от Гватемала и изключително тясната ивица суша на Централна Америка (особено в Панама) са изиграли също толкова важна роля, колкото и различната географска ширина, и са възпрепятствали обмена на земеделски култури и домашни животни между Кордилерите и Андите.