Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Второ, дори в случаите, когато дивите предци на тези култури са се срещали и извън Югозападна Азия, ние можем да бъдем напълно сигурни, че посевите на Европа и Индия в по-голямата си част са били получени „наготово“ от Югозападна Азия и не са били резултат от местна култивация. Например дивият лен се среща и доста по̀ на запад, включително Британските острови и Алжир, а на изток — само до Каспийско море, докато дивият ечемик се среща дори и в Тибет. Но както и при основоположните култури от Плодородния полумесец, във всички културни сортове в днешния свят се среща само една комбинация от хромозоми — за разлика от многобройните комбинации, срещащи се в техните диви предшественици, или пък споделят само една от многобройните възможни мутации, с която култивираните растения се отличават от дивите си предци, за да се сдобият и с характеристики, представляващи ценност за хората. Например всички сортове грах споделят един и същ рецесивен ген, не позволяващ на шушулките им да се разпукват спонтанно и да разпиляват зърната си — нещо, което дивият грах най-редовно прави (както вече се спомена).

Наличните данни показват, че повечето основоположни култури от Плодородния полумесец никога не са били повторно одомашнявани на други места след първоначалната им култивация в този регион. Ако това се бе случило по самостоятелен път, те щяха да демонстрират наследствените черти на цялото си пъстро потекло под формата на различни хромозомни комбинации или генни мутации. Тоест можем да ги определим като типични примери за явлението преемптивна доместикация, което обсъдихме по-горе. Бързото разпространение на пакета от Плодородния полумесец е предотвратило всички евентуални опити в същата насока, не само в самия „полумесец“, но и навсякъде другаде, просто защото е отпаднала и необходимостта от възпроизвеждане на абсолютно същия култивационен процес.