Парижка вендета [bg]

52

Изправил гръб на стола, Торвалдсен се опитваше да запази самообладание. Жената насреща му най-спокойно обясняваше как един терорист е натрупал печалби от убийството на хиляди невинни хора. Без гняв, без отвращение. Очевидно Елиза Ларок изпитваше истинско възхищение от постиженията на Осама.

Греъм Ашби също изглеждаше впечатлен, но това не беше изненада. Човек без морал като него спокойно можеше да печели от нещастието на другите. Дали изобщо се бе замислил за смъртта на онези седем души в Мексико Сити? Или само бе въздъхнал с облекчение, защото неговите проблеми са били решени? Очевидно не знаеше имената на загиналите, тъй като изобщо не реагира, когато се запозна с него. Никакъв признак, че е чувал името му. Всъщност защо е трябвало да познава жертвите? Или да го е грижа за тях? Армандо Кабрал е получил задачата да разчисти бъркотията и това е било напълно достатъчно за Ашби. Колкото по-малко знае, толкова по-добре.

— Защо никога досега не сме чували за тези неща? — попита Ашби.

— В интернет се носят слухове за тях от години — отвърна Ларок. — А авторитетното френско финансово периодично издание „Лез Еки“ публикува голям материал по темата още през 2007 година. Тя беше подета от няколко американски вестника. Но мои лични познати, които са близки до администрацията във Вашингтон, категорично твърдят, че цялата история е засекретена. Не мога да си представя, че американците очакват потвърждение на тези слухове. Комисията по борсите и ценните книжа официално обяви, че не е имало търговия с използване на вътрешна информация.

— Типично за янките — засмя се Ашби. — Слагат капака и се надяват нещата да бъдат забравени.

— Което се и случи — обади се един от присъстващите.

— Ние можем да се възползваме от всичко това — продължи Ларок. — Лично аз от доста време проучвам възможностите в тази посока.