Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Започнах от най-старите текстове и тръгнах напред. Проверявах дали са влизали материали по двете дела и дали е пращано нещо до бостънската прокуратура. Съвременните млади служители като Лайза вършат голяма част от работата си по електронен път. Аз съм по-старомоден, с други думи, технологичен невежа. Но дори ако уменията ми се простираха отвъд натискането на копчето за включване и изключване, пак бих предпочел личния контакт или разговора по телефона, защото едно трепване на лицето или една натъртена дума позволява да се досетиш за премълчаното, което често е по-важно от казаното. Лайза бе пращала и получавала до сто съобщения дневно.
Чувствах се разстроен и дори малко печален, докато ровех из пощата на една скъпа, но мъртва приятелка. Късчета от нея — умът, топлината, взискателността и остроумието на Лайза — излитаха към мен от екрана. С мъка потиснах едно-две дълбоки вдишвания.
Половината имейли бяха до други сътрудници и засягаха фирмени дела — от текущата работа до елементарни административни въпроси. Аз познавах едва неколцина от адвокатите във фирмата. Повечето имена не ми говореха нищо.
По двайсетина и повече пъти дневно Лайза бе пращала имейли на приятели, съдружници и клиенти извън фирмата. Разпознах имената на неколцина офицери от военната прокуратура. Тя имаше много приятели и държеше да запази връзката с тях — разменяха си шеги и забавни случки, но най-често се ограничаваха с кратки весели бележки, модерният вариант на въздушна целувка.
Черил се върна от дамската тоалетна с две чаши еспресо. Седяхме, отпивахме по малко и бъбрехме, докато отварях съобщенията едно след друго, търсейки нещо странно или подозрително. Към много от тях имаше приложения; усърдно отварях и тях в случай, че досиетата са вмъкнати по този начин.
Забелязах няколко съобщения до Джанет и, разбира се, отворих и тях. Нямаше нищо особено лично, макар по сърдечния, топъл тон да си личеше, че Лайза и Джанет са сестри в пълния смисъл на думата. Лайза описваше на Джанет как е минал денят, Джанет пък й разказваше за роднините и за няколкото общи приятели, а в едно от последните съобщения Лайза обещаваше някаква пратка да пристигне в най-скоро време. Проверих датата — две седмици преди смъртта на Лайза. Мислено си отбелязах да питам Джанет за пратката.
След още трийсетина минути разните му там Джак, Хари, Барбара, Мери и прочие почнаха да се сливат в една огромна, размазана мозайка от приятели. Веднъж-дваж усетих в главата си някакво странно прещракване, докато четях поредния текст. Но си оставах само с прещракването.
Към един и половина Черил похъркваше, свита на стола. Бях стигнал до съобщение от Лайза до ANCAR@SEC.GOV със следния текст:
„Скъпа А., утре в седем сутринта те чакам в «Старбъкс» за пратката.