Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Майоре… имаме проблем — прекъсна размислите ми полицай Марино.
— Уточнете.
— Нещастен случай.
— Продължавайте.
— Снощи къщата на мистър Мороу е изгоряла.
Докато се мъчех да проумея това, както и потресаващото й хладнокръвие, тя добави:
— Съжалявам, че не се сетих, когато ми съобщихте адреса. Смяната ми започна едва в полунощ. Пожарът е бил по-рано.
— Колко по-рано?
— Един момент… чакайте да погледна в компютъра. След няколко секунди тя отговори: — Съсед съобщил за пожара около пет следобед. Пожарна тревога втора степен. Тия стари къщи на Бийкън Хил изглеждат разкошно, но са същински факли. Дървена конструкция, без използване на съвременните огнеупорни материали. Направо…
— Пострадал ли е някой?
— Изчакайте. — Тя зачете от рапорта. — Една установена жертва, Джон Мороу с тежки изгаряния. Бил на горния етаж, наложило се пожарникарите да го изнесат и…
— А по-млада жена? Елизабет Мороу?
— Не е отбелязана. — Полицай Марино се поколеба. — Но инспекторите още не са влезли да търсят трупове в развалините. Трябва да поизстине. Утре, след…
— Знаете ли причината?
— Не… засега. Разбира се, утре сутрин ще пратим с комисията и специалист по палежите. Смятате ли, че е…
— Благодаря — казах аз и затворих.
Пожарът започва около пет, а Джанет напуска хотела в шест. Какво ставаше?
Включих двигателя и напуснах гаража. Нямах представа накъде отивам, просто не можех повече да седя със скръстени ръце.
Студеният чист въздух сигурно поизбистри ума ми, защото изведнъж взех да се чудя за онази барикада около файловете на Лайза. Сигурно трябваше да попитам Черил дали има такава процедура за всички починали адвокати. Адвокатските фирми държат на сигурността много повече от другите работодатели и би било съвсем логично да запечатват досиетата на покойниците. Но да речем, че не е така. Отговор: някой във фирмата знаеше, че в сървъра има доказателство за връзката между трите убити жени — доказателство, което технически просто не може да се премахне, затова най-доброто решение е да бъде укрито и заградено с бодлива тел. Следователно някой от фирмата трябваше да е замесен в убийствата.
Което повлече след себе си ново откровение. Лайза споменаваше в имейлите си до Джулия и Ан за някакви пратки, в едно от писмата до Джанет също ставаше дума за пратка. Джанет беше сигурна, че не е чувала за Ан и Джулия. Но и трите бяха получили пратки от Лайза. Това ли беше връзката?
Бостън… трябваше незабавно да стигна до Бостън. С кола? Твърде бавно. А националното летище „Роналд Рейган“ пускаше първия полет едва в шест сутринта.
Обмислях останалите възможности и карах покрай Белия дом, когато ме осени прозрение. Отбих до тротоара, разрових се из куфарчето и измъкнах визитна картичка. Набрах номера и след три сигнала ми отговори замаян глас:
— Спинели.
— Обажда се Дръмънд. Събуди се.
— Не ти ли стига, че вдигнах скапания телефон?
Бих казал, че е сърдит, но досега не го бях виждал в друго настроение.
— Давам ти шанс да станеш герой — казах аз.
— Само това ми лисваше!
— Слушай сега. Как ще реагираш, ако ти кажа, че Лайза Мороу, Джулия Кътбърт и Ан Каръл са се познавали?
— Откъде знаеш?
— Просто знам — отвърнах аз и добавих: — А Джанет Мороу може да знае защо.
— Без майтап?
— Само че е изчезнала.
— Тъй ли?
— Сега още нещо — снощи пламнала къщата на баща й. Човекът може да е мъртъв. Един час по-късно тя напуснала хотела и можем да предположим, че е излетяла за Бостън.
Спинели се замисли и предложи:
— Тогава я потърси на мобилния телефон.
— Брей, как не се сетих!
— Не отговаря, а?
— И не ми се иска да мисля защо. Разбра ли? Сега да те видим имаш ли яко дупе.
— Какви ги дрънкаш?
— Във военновъздушната база „Андрюс“ и базата на морската пехота в Куонтико винаги има дежурни хеликоптери, само на петнайсет минути полет от Белия дом и Пентагона. Кажи на началството, че ти трябва един — незабавно.
— Искаш да летим до Бостън?
— Не, мислех си да вървим пеш и да влачим хеликоптера. Но твоята идея май ще излезе по-добра.