Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Сериозно, Джон. Свястна ли е компанията?
— Не ме слушаш.
— Слушам те.
— Джейсън смята да въведе точно това. Не се занимава само с оптични влакна. Разработва системи за компресия и декомпресия, които ще позволят по телефонните линии да се предават подвижни изображения. Напълно е възможно „Морис Нетуъркс“ да се превърне в „Ей Ти енд Ти“ на двайсет и първи век. Джейсън ще може десет пъти да купи и продаде Бил Гейтс.
— Стига си преувеличавал.
— Двайсет пъти.
— Щом е подпрял със задник такава златна мина, защо му трябват разни замени?
Джон отговори:
— Обърни на страница шест, пети ред от горе на долу. Направих го и той продължи: — Разходи за изследователска и развойна дейност — четирийсет процента от приходите. Джейсън препуска. Трябва да получи преди конкуренцията всички изобретения и патенти, които ще му осигурят видеофона. Усещаш ли проблема му?
— Трябва да се задържи в бизнеса достатъчно дълго.
— А телекомуникационните компании капят като круши. „Глобал Кросинг“, „Уърлдком“, „Куест“, и това са само големите. Пропускат набелязаните нива на растеж, акциите им падат, банките понижават кредитния им рейтинг и накрая изникват адвокати да заведат дела от името на акционерите.
— Значи само тази замяна държи „Морис“ над водата?
— Поздравления, вече си дипломиран бизнесмен. Слушай, трябва да бягам. Купих си нова яхта и изгарям от нетърпение да я изпробвам.
Голяма работа е да си имаш преуспял брат. Наистина.
И тъй, с какво разполагах? За оцеляването на бизнеса си Джейсън Морис зависеше от някаква съмнителна компания, която посреща адвокатите на закътани, тайни местенца, наема неприятни на вид биячи и диктува условията на договора. А чиновниците на същото дружество изведнъж онемяват, когато ги моля да посочат другите си партньори.
До какво води всичко това?
В главата ми изникна сцена от „Кръстника“. Стар престъпник е опрял пръст като кинжал в гърдите на Джейсън Морис и обяснява със скучен глас, че подобна сделка не се отказва, а Джейсън си мечтае за деня, когато ще може да купи и продаде най-богатите хора на планетата.
Пари, пари, пари — корен на всяко зло. Пари плюс самолюбие — корен на безграничното зло.
31
На телефонния ми секретар имаше три обаждания от Сай Бъргър. Все повтаряше да му се обадя при първа възможност и предположих, че има предвид възможност от моя страна. Пет пари не давах какво има предвид; щях да му се обадя, когато бъда готов. А не бях. Засега.
Освен другите ми нарастващи проблеми, фирмата заплашваше мен и Джанет с обвинения, които можеха да ни докарат лишаване от адвокатски права и дори затвор. Но фирмата се нуждаеше от моя подпис върху ревизионния акт, което представляваше средство за натиск, макар и ограничен. Сигурно имаха резервен план — да накарат някой послушен сътрудник да се подпише. Но цяла тумба счетоводители бяха видели всекидневното ми участие в ревизията, а правните тънкости трябва да се спазват, тъй че се налагаше послушният сътрудник да повтори цялата процедура стъпка по стъпка, а крайният срок едва ли щеше да мръдне по-далеч от петък. За момента аз представлявах далеч по-удобно, почти незаменимо решение.
Позвъних на Сай, разменихме си няколко измъчени любезности и накрая той попита почти безгрижно:
— Е, Шон, тежко утро имахме, а?
Искаше ми се да отговоря: „Не, вие имахте тежко утро“, но беше тъй очевидно, че предпочетох да премълча.
Дългото мълчание подсказа на Сай, че по тоя път няма да стигне доникъде. Накрая той каза:
— Мисля, че топката е в твоята половина.
— Тоест питаш на каква цена ще подпиша акта?
— Няма да го усуквам. Точно това се питахме.
— Невинен съм и искам да изчистя името си.
— Добре. Харолд ти каза, че ще имаш тази възможност.
— А Хал намекна, че ще ми видят сметката по бързата процедура.
След миг мълчание Сай каза:
— Хал страшно милее за фирмата. Понякога има склонност към мелодраматизъм.
— Това да не е някакъв нов синоним на „задник“?
Сай се изкиска.
— Всичко ще бъде честно, Шон. — И обеща: — Имаш думата ми.
— Но проблемът си остава, нали?
— Какъв проблем?
— За да докажа невинността си, трябва да вляза в сървъра.
— О… Разбирам какво имаш предвид.
— И ще ми трябва някой от компютърните специалисти, за да ме ориентира из базата данни.
— Дори ако можех да го позволя, вече е късно. Утре трябва да представим ревизионния акт в Министерството на отбраната.
— Няма страшно. Ще работя цяла нощ.