Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Тя вдигна очи към небето, после пак ме погледна.
— Как го направи?
— Нямам представа за какво говориш.
— Напротив, имаш. Искам да знам.
— Трябва повече да вярваш на вестниците, Джанет. — Но след кратко мълчание казах: — Qui facit per alium facit per se.
Тя изчака малко, после преведе:
— Който върши чрез другиго, върши сам.
— Това ли означава?
Тя се усмихна.
— Веднъж Лайза ми каза, че най-много й харесвала твоята лоялност.
Свих рамене.
— А на теб кое ти харесва?
— Кой казва, че изобщо харесвам нещо в теб?
— Да, бе.
Тя ме хвана за ръката.
— Шегувам се.
След ново мълчание попитах:
— Как е Джордж?
— Не беше поканен на погребението.
— Правилно.
— Между другото, благодаря за парите — каза тя. — Решихме да ги дадем за благотворителност. Двайсет и два милиона долара на Дома за военни ветерани в чест и памет на Лайза.
А, да, парите. Помните ли онзи малък разговор с Клапър? Е, съгласих се да върна плячката, но настоях, че моята адвокатка Джанет Мороу е заслужила своя дял с ценни правни услуги. Тя не беше федерален служител, бях я наел лично и нито един закон в страната не можеше да й отнеме тези пари. Клапър завъртя един телефон и отсреща му казаха, че имам право. Но за половината не можело да става и дума; бил съм прекалено щедър, така заявиха. Е, нямаше как да споря, затова не се и опитах. Общоприетият хонорар при подобни случаи възлиза на една трета — някъде към двайсет и два милиона.
— Това би й харесало — казах аз на Джанет. Зърнах стария Феликс да ни чака търпеливо горе на хълма. — Тя си падаше по ветераните.
— Да, май си прав.
След поредното мълчание казах:
— Слушай, трябва да се връщам на работа. Между другото, пак работя по криминални случаи.
Понечих да си тръгна, а Джанет каза:
— Може ли да те попитам нещо?
— Какво?
— Мислиш ли… дали Лайза… дали би я разстроило, ако се обвържа с теб?
— Сигурно щеше да каже, че си побъркана.
— Имаш право.
Направих още три крачки и се обърнах.
— В кой хотел каза, че си отседнала?
— Пак в „Четирите сезона“.
— Хубаво място.
Тя кимна.
Направих още три крачки и пак се обърнах.
— Точно в седем. Кълна се да не закъснявам.
Тя тръсна глава.
— Не бързай. Още си нося пистолета.