Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
След дълга пауза той каза:
— Добре. Но трябва да присъства и Хал.
— Не. Хал ще си получи на сутринта разпечатка от сървъра. Не забравяй, сървърът вижда и помни всичко.
Той осъзна, че цената е съвсем ниска, и каза:
— Бива.
И тъй, един час по-късно излязох от луксозния асансьор на седмия етаж, където в лабиринта от тесни килийки беше натъпкана цялата фирмена администрация, с изключение на мистър Свинско око. Сай бе казал, че ще ме чака компютърна специалистка на име Черил, и наистина до автомата за вода седеше мършава негърка на около четирийсет години, забила нос в най-новия брой на „Гламър“. Изобщо не приличаше на компютърен плъх, а на изтерзана и грохнала многодетна майка от предградията, но сигурно в занаята ги има всякакви.
Представих се и тя веднага заяви възмутено:
— Оставила съм детето при майка си и не искам да вися тук цяла нощ.
— Ако си знаеш работата, няма да висиш.
— Знам я. — Тя ме огледа от глава до пети и попита: — Е… какво искаш да видиш?
Обясних, че файловете на Лайза Мороу са били изтрити и трябва да проверя дали има запазени копия някъде из търбуха на сървъра.
— Много ясно, че има — уведоми ме тя, после тръгнахме заедно през лабиринта и накрая криво-ляво се сместихме в нейната килийка.
Черил се тръшна на стола, натрака няколко команди, после посочи съседния стол и нареди:
— Сядай. И си дръж устата затворена. Мразя да ми досаждат, когато работя.
Нямах нищо против. Вдигнах от стола куп наръчници, сложих ги на пода и седнах. Черил усърдно тракаше и по екрана непрестанно примигваха дълги колони с неразбираем кодиран текст. Личеше, че е много ядосана.
— Как й беше името? — попита тя.
— Мороу… Лайза Мороу.
Черил кимна.
— Русата мацка от армията, дето работеше горе?
— Аха.
— Чух, че умряла.
— Всъщност беше убита.
— Ааа. Казват, че била свестен човек. — Тя огледа екрана и попита: — Какво те интересува?
— Електронната поща на Лайза, да речем, за последните три месеца.
Тя продължи да трака.
— Всичко се съхранява две години.
Гледах какво прави. Донякъде завиждам на хората, разбиращи как работят тия коварни машинарии, но категорично не бих желал да съм на тяхно място. Повечето програмисти са смахнати. Когато бях малък, ни предупреждаваха да не стоим много близо до телевизора, иначе щели да ни пораснат косми по дланите… но може и да бъркам нещо. Днешните майки пък предупреждават хлапетата, че от много седене пред компютъра ще затъпеят.
Най-сетне Черил каза:
— Мамка му! Виж каква стана тя.
— Каква?
— Барикадирали са я отвсякъде. — Сигурно съм изглеждал малко объркан, защото тя поясни: — Защитено е с парола. Еднослойна защита, но добра, много сложна.
— Какво означава това?
— Че някой не иска да надникнем вътре.
Вгледах се в екрана.
— Няма ли начин да го отворим?
— Да го хакнем.
— Тъй ли му казвате? И как ще го направим?
— Нищо няма да правим. — Тя завъртя стола и ме погледна. — Администраторът на сървъра ще оправи нещата… утре.
Някакво тъничко гласче от дълбините на мозъка ми попита:
— И кой е той?
— Мистър Мериуедър.
Ама че изненада! Всъщност изобщо не бях изненадан, затова реших да рискувам и попитах:
— Приятели ли сте с него?
— С онзи дебелогъз тъпак? На тоя етаж няма негови приятели.
И тази новина не ме изненада.
— Черил — казах аз, — много е вероятно нещо от тази база данни да докара неприятности на мистър Мериуедър. Може дори да го уволнят. Но утре сутрин той ще разбере от разпечатките, че сме се опитвали да влезем във файловете на Лайза, и може би ще намери начин да ги блокира завинаги.
— Това си е твой проблем. Искаш ли да чуеш какъв е моят? Оставила съм детето при майка си.
— Ще му купя чисто ново колело, бейзболна ръкавица, каквото кажеш.
Тя задълго се вгледа в монитора. Накрая каза:
— Въздушна пушка. Това иска.
— Дадено.
Качих се по стълбището на горния етаж, опитах се да направя две чаши еспресо, но машината пак ме обърка и трябваше да се примиря с две нормални кафета. После слязох долу и кротко седнах да гледам Черил в действие. На всеки десетина минути от гърлото й изригваше наниз сочни ругатни. Не вярвах да са израз на оптимизъм.
Работата започна в десет, а към единайсет ми се стори, че зърнах по устните й едва доловима усмивка. Вече наближаваше полунощ, когато тя промърмори:
— Еее, най-сетне. — Облегна се назад, зарови пръсти в косата си и заяви: — Мамка му, страхотна съм.
На екрана изникна дълъг списък с имейли.
— Може ли? — попитах аз.
Тя стана от стола и каза:
— Отивам да пишкам. Гледай да не объркаш нещо.