![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— „Робинзон Крузо“, „Мол Фландърс“?
— „Мол Фландърс“ — отвърна Сийгрейвс.
— Много добре. Друго?
— „Животът на Ричард Наш“ на Голдсмит и един Хорас Уолпол.
— „Замъкът Отранто“, отпечатан през 1765-а?
— Точно той. В много добро състояние.
— Човек не среща много често такива. С удоволствие ще му хвърля едно око. Вероятно знаете, че различните издания не са еднакви. Човек купува някое с убеждението, че е първо издание, но впоследствие се оказва, че става въпрос за съвсем друго нещо. Случва се дори и на опитни специалисти. — Замълча за миг и побърза да добави: — Естествено, това е нормално.
— Ще ги донеса при следващото си посещение — кимна Сийгрейвс.
— Не съм сигурен, че идеята е добра, Бил — поклати глава Кейлъб. — Ще ви бъде трудно да ги вкарате тук без предварителна уговорка, а още по-трудно да ги изнесете. Вероятно разбирате за какво става въпрос: ще бъдете заподозрян в кражба и със сигурност ще ви арестуват.
— О, не бях се сетил за това — пребледня Сийгрейвс. — Полицията, господи! До ден-днешен не съм бил глобяван дори за забранено паркиране!
— Спокойно, няма страшно — погледна го снизходително Кейлъб. — Светът на редките книги може да бъде, как да кажа… доста комплициран, с опасен привкус. Но ако сте със сериозни намерения да колекционирате книги от осемнайсти век, трябва да имате предвид няколко автора, които са задължителни. Например Джонатан Суифт и Александър Поуп, смятани за най-големите майстори през първата половина на века. Разбира се и „Том Джоунс“ на Хенри Филдинг, Дейвид Хюм, Тобаяс Смолет, Едуард Гибън, Фани Бърни, Ан Радклиф и Едмънд Бърк. Бих казал, че това не е евтино хоби.
— О, вече го разбрах — мрачно кимна Сийгрейвс.
— Не е като да събираш капачки от бутилки, нали? — засмя се Кейлъб. — О, пропуснах да спомена гиганта на тази епоха — мистър Самюъл Джонсън, смятан за най-големия майстор от втората половина на века. Разбира се, списъкът съвсем не е пълен, но представлява добро начало.
— Вие наистина сте експерт по литературата на осемнайсти век — с уважение го погледна Сийгрейвс.
— Би трябвало, след като съм защитил докторат по нея — усмихна се Кейлъб. — А ако действително желаете да оценя вашите книги, можем да го уредим, но някъде навън. Просто ми се обадете. — Той извади от джоба си картичка със служебните телефони и я подаде на Сийгрейвс, след което бодро го потупа по рамото. — А сега ще донеса изданието, което ви интересува.
Минута по-късно се върна с дебелия том и се усмихна.
— Наслаждавайте му се.
Сийгрейвс отвърна на усмивката и кимна. Бъдете сигурен в това, мистър Шоу, бъдете абсолютно сигурен!
След работа Кейлъб се срещна с Рубън и двамата се отправиха към къщата на Дехейвън. Претърсването продължи около два часа, а резултатите бяха колкото категорични, толкова и разочароващи: разписки и фактури за всички книги в колекцията на покойния, но не и документ, доказващ законното притежание на Масачусетския псалтир.
После Кейлъб слезе в хранилището. Трябваше да провери дали въпросният екземпляр не носи печата на Библиотеката на Конгреса, което би доказало, че Джонатан го е откраднал. Въпреки това Кейлъб не помръдна. Ами ако печатът беше там? Не можеше да го понесе. И Кейлъб постъпи така, както действаше, когато се намираше под напрежение. Просто избяга. Книгата щеше да почака. Кейлъб се бе свързал с адвокатите на Дехейвън, но те бяха отхвърлили категорично съществуването на банкова касета.
— Нищо не разбирам — промърмори той. — Джонатан беше честен човек.
— Сам казваш, че колекционерите бързо се пристрастяват — вдигна глава Рубън. — А книга като тази може да накара всеки от тях да загуби ума си. И това обяснява защо Дехейвън е държал притежанието си в тайна.
— Но той си е давал сметка, че рано или късно ще умре и тайната ще излезе наяве — възрази Кейлъб.
— Очевидно не е очаквал да умре толкова рано. Вероятно е имал някакви планове по отношение на ценната книга, но не е имал шанса да ги реализира.
— Но как ще я предложа на търг без документ за собственост? — отчаяно попита Кейлъб.
— Знам, че сте били приятели, Кейлъб — съчувствено рече Рубън. — Но рано или късно истината ще излезе на бял свят.
— Ще стане скандал.
— Не виждам как можеш да го избегнеш. Само гледай да не се забъркаш в него.
— Май си прав — въздъхна библиотекарят. — Благодаря ти за помощта. Тук ли ще останеш?
— Още ми е рано — отвърна Рубън след кратка справка с часовника си. — Ще изляза с теб, а по-късно ще се промъкна обратно. Слава богу, че следобед успях да подремна.
Напуснаха къщата. Три часа по-късно, малко преди единайсет, Рубън се върна, използвайки задния вход. Отби се в кухнята, направи си сандвич и пое по стълбите към горния етаж. Освен отличната гледка към „любовното гнезденце“ на Корнилиъс Бихан сърповидният тавански прозорец предлагаше и добър изглед към Гуд Фелоу Стрийт. Нея Рубън възнамеряваше да наблюдава с бинокъла, който си носеше, докато телескопът остана фиксиран върху прозореца на спалнята.