Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Тя се повдигна, целуваше го и се плъзгаше нагоре по него, милваше го с ръце и гърди, докато огънят, който се надигаше от слабините му не започна да го задушава. Стана да го посрещне, когато наведе разтворените си устни към нея. Най-сетне беше в ръцете му, можеше да се притисне към нея, да проникне в нея. Но най-малко десет метра коприна го деляха от това, което желаеше.
Грабна роклята с две ръце и я омота около таза й. Сабрина раздели устните му с език и се притисна към него с въртеливи движения, топлата коприна милваше плътта му. Придърпа таза му с ръце. Ийън отстъпи, прасецът му се удари в гладкия ръб на каменната пейка.
Повдигна я към себе си и я притисна към най-горещото си място. Нищо. Не чувстваше нищо, освен коприна и само намек за жена под нея.
— Обвий ме с крака — промълви той срещу устните й, докато се опитваше да намери бедрата й между множеството гънки плат.
Ръцете й бяха около шията му, тя го обви с крака и притисна горещата си женствена плът в корема му. Ийън легна на пейката, полата й се разстла на вълни около него, камъкът се вряза в голата му кожа, но той усещаше само болката, която пулсираше в слабините му.
Разбута полите и фустите от пътя си. Почувства меките й бермуди, намери топлия отвор и се плъзна вътре. Въздухът напусна дробовете й, когато мечът му нахлу в стегнатата, трепкаща ножница на плътта й.
Ръцете й се вкопчиха в косата на тила му, прегръщаше го, целуваше го, хапеше го леко, езикът й нахлуваше дълбоко в устата му. Като професионален ездач, възседнал див жребец, тя го яздеше, въртеше таза си, посрещаше го, когато се повдигаше, нагаждаше всеки влажен удар към собствения си лудешки ритъм, подчиняваше го на волята си.
Коприненият корсаж се плъзна по голите му гърди. Меките ленени бермуди милваха краката му. Косите й се разпиляха по раменете му. Обгръщаше го отвсякъде.
Чувстваше я как пулсира около него, подтикваше го с една учудваща, пищна, женска свобода, изпълваше сетивата му с острата миризма на възбудата си. Тя отметна глава назад и простена — дълъг, сладостен, тръпнещ звук, който почти го влуди. Искаше да се излее в нея, да я изпълни, да посее семето си дълбоко. Но искаше и нещо друго — да я бележи като своя жена, само негова, завинаги.
Притисна таза си към нея, помпаше, нахлуваше, блъскаше напрегнатата си удължена плът отново и отново, докато усети, че пламъкът на Сабрина трепна и се разгоря още веднъж и тя впи нокти в гърба му и заподскача като кон върху него. Не можеше да се сдържа нито секунда повече. Тя бе дръпнала спусъка и Ийън избухна в нея, хвана я за хълбоците, придърпа я, чувстваше конвулсиите на мускулите й.
Потънал дълбоко в нея, я притискаше до себе си, лицето му бе опряно в меките й гърди, горещото й дишане пареше рамото му. След дълго мълчание тя подхвана ухото му със зъби и стисна, докато той простена.
— Добре ли се представи твоята куртизанка, Тримейн?
Действителността — студена и жестока — се върна при него. Не можеше да избяга. Това, което в представите му беше рай, всъщност бе ад. Той въздъхна до рамото й. Ръцете му трепереха, докато я повдигна от скута си, не можеше да я погледне в очите, знаеше, че ще издаде, чувствата, които бушуваха в душата му. Тя спечели. А той се страхуваше, че е загубил повече от една битка.
Когато се надигна, болката раздра тялото му, но той потисна желанието да пипне превръзката. Не можеше да достави това удоволствие на Сабрина. Но това не бе единственото място, което го болеше.
— Изглежда, ще ти се наложи да седиш на меко известно време — притисна пръсти към гърба му. — На места си издран до кръв.
Той се обърна, за да прикрие нараненото си седалище и пред учудения й поглед си изправи оръжието, с което бе извоювала победата си. Сабрина се усмихна и се облегна назад на пейката, коленете й се разтвориха свободно настрани. Полите й бяха увити около кръста и той видя пълната картина на женските й прелести през процепа на бермудите.
— Искаш ли още малко, за да се успокоиш напълно?
Той процеди през зъби някакво проклятие и се наведе за бельото си. Наистина се държеше като мръсница. Значи това целеше — да му докаже, че не е нищо за нея, че той не означава нищо. Малката чародейка успя. Дори повече, отколкото предполагаше.
Докато се обличаше, възвърна спокойното си изражение. Когато се обърна отново към нея, лицето му беше безизразно. Сабрина седеше просната на пейката, гледаше го и се усмихваше, очите й блестяха победоносно.