Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Каква игра играеш, Сабрина?
Той искаше куртизанка и щеше да я получи. Отсега нататък щеше да се държи с него само така.
— Изглеждаш изнервен — тя измъкна ризата от панталона, приглади топлите гънки и плъзна ръка по хълбока му. Едната му буза потръпна. — Страх те е, че мога да те ухапя?
— Сигурен съм, че ще го направиш.
— Хайде, янки — ръцете й се плъзнаха между ризата и панталона му. — Нима някаква жена от Юга може да те уплаши?
— Ако при Лий работеха повече такива като теб, всички щяхме да си подсвиркваме южняшки песнички.
— Ще приема това за комплимент — дланите й се плъзнаха нагоре по топлата кожа, върховете на пръстите опипаха гладките извивки на ребрата му, широко се разтвориха върху пищните кичури, които покриваха гърдите му, и погалиха изпъкналия мускул отдолу. Плътта му потръпна от допира, стегна се и издаде растящото му напрежение.
Дълбоко в себе си тя почувства познатия повик, който опъна мускулите й, когато страстта я завладя. Сега може би играеха неговата игра, но тя щеше да промени някои от правилата. Бавно отметна ризата от раменете му. Изпиваше го с поглед. През стиснати зъби той си пое дъх. Сабрина се усмихна, издърпа ризата от ръцете му и я остави да падне на земята.
Ийън почувства, че силата й става все по-голяма. Знаеше, че трябва да спре този фарс сега, преди всичко да е загубено. Твърдите й гърди, покрити в топла коприна, се плъзнаха по тялото му. Той прехапа устни, когато разтворената й уста се впи в шията му, езикът й се завъртя по кожата, а пръстите се плъзнаха към цепката на панталона.
Тялото му откликна, кръвта се заблъска в плътта под ръката й. Почти го владееше, юздите се изплъзваха от ръцете му. Но не можеше да я спре. Искаше точно това. Искаше да се изпълни всяко еротично обещание, стаено в допира на тялото й. Желаеше я тук, в градината, гола под слънцето.
Притвори очи и се опита да успокои неравномерното си дишане. Заслуша се в непрекъснатото шумолене на дъбовите листа от вятъра. Уханията го завладяха, рози и жасмин се смесиха в аромат, по-силен от вино, обориха предпазливостта, опиваха сетивата му с всяка глътка въздух.
Ийън стисна зъби, когато устните й се притиснаха към едно от тъмните зърна на гърдите му. Тя го повъртя между зъбите си и сякаш запали искри, които се пръснаха по цялото му тяло. Ийън повдигна длани и погали ръцете й, искаше да разкопчае копчетата на роклята, да обхване гърдите й, но Сабрина потъна надолу и се изплъзна от докосването му.
Стон се изтръгна от него, когато бузата й се притисна до тази част от плътта му, която пулсираше от желание. Докосна го с устни и издиша насреща му бавно и горещо, дъхът й изгори кожата и потече в кръвта му. Ако желаеше доказателство за властта си, вече го имаше — тазът му се залюля напред и се притисна към нея. Нямаше начин да го спре.
Усети, че губи битката, но това нямаше значение. Не и сега. Не и когато тя изпълваше цялото му същество, не и когато го докосваше така. Твърде дълго бе мечтал и жадувал, за да я отблъсне.
Отметна косата й назад, гледаше я как потрива лице в тялото му точно над превръзката, устните й го докосваха нежно, езикът играеше по кожата му. Разкопча предната платка на панталона му, пръстите й го докоснаха през топлия вълнен плат, дланта й го погали и го остави свободен под лъчите на слънцето, под жаркия допир на ръката си.
До дъното на съществото си Сабрина представляваше чистата женственост, и това имаше такава власт над него, че едва успяваше да си поеме дъх. Като галеше кожата, тя смъкна панталона и бермудите надолу по дългите му крака. Вятърът бръснеше кожата му като вихрен огън. Бавно събу ботите и чорапите му и измъкна панталоните и бельото през стъпалата му. Остана пред нея съвсем гол.
Коленичи пред него и вдигна поглед, очите й го изпиваха. Той плъзна пръсти в косите и обхвана главата й. Беше толкова красива — неговият ангел, вещицата, жената, която открадна сърцето му. Почувства се като Адам, който за първи път среща Ева, осъзнаваше предстоящото унищожение, но беше безсилен да предотврати падението.
Сабрина подхвана задната част на бедрата му и притисна устни към кадифеното връхче на възбудената му плът. Косата й се развя и като нежна червена коприна помилва бедрата му. Той стисна зъби и изстена, отметна глава назад и погледът му се зарея в гъстата корона на дъба.
Сабрина го изтезаваше с устни, зъби и език, докато той не започна да трепери от нежния й допир. Танцуваше и подмяташе бедрата си по примитивния ритъм на нейната музика. Животински звуци се изтръгваха от гърлото му, докато тя го подтикваше все по-близо и по-близо към ръба на лудостта.
— Сабрина — прошепна той, гласът му беше пресипнал от пулсиращото в слабините му напрежение. Ийън хвана раменете й и я изправи. Желаеше я сега, искаше да почувства копринената й плът около себе си, да чуе тихите стенания на доволство, докато се движеше в нея.