Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Смятам, че е по-добре вие да отговорите на този въпрос, младежо.
— Госпожо ван Кортленд — Тим погледна Сабрина и лицето му пламна. — Лейди Джулия, ние… Искам да кажа, че ще обясня.
Керълайн си пое въздух дълбоко.
— Направете го, млади момко.
— Бяхме в една лодка в парка — Тим прегърна Луси през раменете, сякаш за да я предпази от опасност. — Обърнахме се.
— Вината беше моя — Луси погледна Тим. — Той ми спаси живота.
Бузите на Тим потъмняха от нежния поглед на Луси.
— Като заваля, помислих, че е добре да дойдем тук, защото е по-близо.
— Звучи правдоподобно — Сабрина погледна леля си. Керълайн я стрелна и отново прикова очи в Луси.
— И ти дойде тук без придружителката си?
— Нищо лошо не се е случило — казаха Тим и Луси в един глас.
— Сигурна съм, че всичко е наред, лельо Керълайн. Луси никога не би… — Сабрина млъкна, защото Тим я гледаше с широко отворени очи и зяпнали уста.
— Произношението ви. Чичо Ийън ми каза, че сте от Юга — той спря, без да сваля очи от нея. — Вярно е нали? Вие сте Сабрина.
— Нейната самоличност няма нищо общо с това — каза Керълайн. — Младежо, вие…
— Ти си ме излъгала? — Тим погледна Луси и свали ръка от раменете й. — Защо не ми каза истината, Луси?
— Не можех. Обещах на Сабрина.
Тим отметна русата си коса от челото.
— Значи всички вие добре сте се посмели на глупавото момченце, което е хлътнало първо по лейди Джулия, а след това по братовчедка й. Имаш ли представа колко се измъчвах през последните дни? — той изстреля последното изречение към Луси.
— Вината е моя. Луси няма нищо общо.
По дългите черни мигли на Луси блеснаха сълзи.
— Тим, моля те, опитай се да разбереш. Не можех да измамя доверието й.
— А аз? А моето доверие? Ти си участвала в това — отблъсна треперещите й ръце и се обърна яростно към Сабрина. — А вие какво искахте да направите? Да се омъжите за мен, за да си отмъстите на чичо ми?
— Нямах намерение да се омъжвам за когото и да било. Смятах, че Ийън ще се влюби в Джулия. Исках да го надхитря — спря и преглътна буцата на унижението, заседнала на гърлото й. — Но той ме надхитри.
Тим погледна Луси, лицето му бе изкривено от гняв.
— А ти си й помагала!
Луси поклати глава, по страните й се стичаха сълзи.
— Това, което чичо ви е направил, не е добро.
Тим гледаше Сабрина, в очите му блестеше омраза.
— Сигурен съм, че чичо Ийън е имал достатъчно основания да го направи.
Сабрина пристъпи към него.
— Моля ви не обвинявайте Луси. Вината е изцяло моя.
Тим вдигна ръка, за да не я допусне по-близо. Пръстите му се свиха в юмрук.
— Трябва да ви благодаря за безценния урок. Нищо не е такова, каквото изглежда — погледна Луси. — Дори и котето, което изглежда така красиво и невинно, има нокти.
Луси сведе очи.
— Съжалявам — шепотът й премина в хлипане.
Тим се обърна и се запъти гордо към вратата.
— Няма да си тръгнете от тук, млади човече — Керълайн се обърна, докато минаваше покрай нея. — Трябва да обсъдим някои неща.
Тим дори не я погледна. Излезе от стаята и затръшна вратата.
— От всички… — Керълайн вдигна глава и изправи рамене. — По мое време младежите имаха по-добро възпитание.
Луси притисна ръка до устните си и захлипа. Сабрина погледна братовчедка си и се почувства неловко, защото знаеше, че е причина за нещастието й. Всеки сподавен стон, изплъзнал се от устните на Луси, стягаше сърцето й.
Отмъщение.
Тя живя с тази мисъл в продължение на години, отмъщаваше си за всичко. Но нищо не можеше да й върне братята, майка й, Ейдън, дома. И какво постигна в крайна сметка? Луси се оказа права. Омразата може само да руши. Най-малко от всичко искаше да нарани Луси със своята себичност.
Тя вдигна глава, когато Сабрина докосна рамото й, сините й очи плуваха в сълзи.
— Не знам какво да кажа — прошепна Сабрина.
Раменете на Луси се тресяха от плач.
— Миличка, не плачи — каза Керълайн и обви с ръка крехките рамене на Луси. — Сега той е сърдит, но ако те обича, ще се върне.
Луси поклати глава.
— Той… ме мрази.
— Ще видиш — Сабрина я погали по ръката. Молеше се тази бъркотия да се оправи.
Може би Ийън ще поговори с Тим, помисли си тя. Сигурно може да усмири малко младока. Но можеше ли да се надява на помощта му? Тим я мразеше.
Ийън подпря ръка на бялата мраморна камина в гостната на Елън. Намръщи се, когато сестра му прекоси стаята.
Тя спря до прозорците и се обърна, бледожълтият лен се поклащаше, роклята й докосна подгъва на пердетата.
— Не мога да повярвам, че си се оженил за нея — тя млъкна и го погледна. — Нали каза, че била измамница.