Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Чакай, чакай малко — каза Върнън. — Не можах нещо да разбера.
— Аз пък разбрах — произнесе Филип студено. — Те са погребали татко жив.
Тишина.
— Не „те“ — каза Борабей. — Ках. Хората не знаят нищо за тази измама.
Филип каза:
— Без храна и вода… Мили боже, колко ужасно!
— Братя — каза Борабей, — според традициите на Тара в гробницата се слагат много храна и вода за отвъдния живот.
Том усети, че го полазват тръпки, когато до съзнанието му достигна смисълът на чутото.
— Значи ти мислиш, че татко е още жив, но е заключен в гробницата?
— Да.
Всички мълчаха. Един бухал се изсмя мрачно в тъмнината.
— От колко време е затворен в гробницата? — попита Том.
— От трийсет и два дни.
Том усети, че му призлява. Това беше немислимо.
Борабей каза:
— Това е ужасно нещо, братя.
— Но, защо, по дяволите, Ках е направил това? — попита Върнън.
— Ках е ядосан, че татко е ограбил гробниците преди години. Тогава Ках е бил момче, син на вожда. Татко е унижил бащата на Ках с този обир. И сега Ках си отмъщава.
— Как можем да спрем това?
— Не знам какви са по-нататъшните планове на Ках. Аз се опитвам да спася татко. На входа на гробницата има огромна каменна врата. Аз не мога да я отместя. Ках разбра, че аз отивам в Сукиа Тара да спася татко. Той много се ядоса. Затвори ме и искаше да ме убие. Той каза, че съм мръсен човек, полутара, полубял. После дойде луд бял човек с войници и хванаха Ках, отведоха го в Белия град. И аз избягах. Като чух, че войниците говорят за вас, се върнах и ви намерих.
— Как разбра, че сме тук?
— Чух какво говорят войниците.
Огънят пропука. Нощта обгърна петимата. Думите на Борабей сякаш останаха да витаят във въздуха още дълго, след като ги бе изрекъл. Очите му се спираха върху всеки от тях.
— Братя, ужасно е да се умре по такъв начин. Това е смърт за плъх, не за човешко същество. Той ни е баща.
— Какво можем да направим? — попита Филип.
Борабей заговори след дълга пауза. Гласът му бе нисък и ясен:
— Ще го спасим.
52.
Хаузър се съсредоточи върху грубата скица на града, която беше начертал през изминалите два дни. Подчинените му бяха огледали и проучили града два пъти, но той бе толкова занемарен и обрасъл в треволяци, че изготвянето на каквато и да е вярна карта бе почти невъзможно. Имаше няколко пирамиди, дузина храмове и други структури, стотици места, където би могла да е скрита гробницата. Докато им излезеше късметът, щяха да минат седмици.
До вратата се приближи един войник и козирува:
— Докладвай.
— Синовете са на двайсет мили зад нас, отвъд река Оката.
Хаузър остави бавно картата.
— Живи и добре?
— Оправили са се от боледуването. Един индианец Тара се грижи за тях.
— Оръжие?
— Една безполезна ловна пушка, на жената е. Лъкове и стрели, както и фуния за издухване на стрелите, разбира се…
— Да, да. — Хаузър, против волята си, изпита пристъп на уважение към тримата сина, и особено към Филип. По всички правила те отдавна трябваше да са мъртви. И Макс беше такъв, инат и късметлия. Това беше силна комбинация. В съзнанието му изплува образът на Макс — гол до кръста, как проправя път през гората, потният му гръб е посипан с тресчици, клони и листа. От месеци просичат просека през джунглата, изпохапани от насекоми, с издрани ръце и крака, инфектирани, болни — без да намерят нищо. И после Макс се отървава от него, отплува по реката и намира голямата награда, заради която се бяха блъскали повече от година… Хаузър се прибра вкъщи и трябваше да постъпи в армията… Той тръсна глава, сякаш да се освободи от негодуванието. Това беше минало. Бъдещето — и бъдещето на Бродбент в това число, — му принадлежаха.
Лейтенантът се обади:
— Да изпратя ли част от войниците да ги убият? Този път ще сме сигурни, че сме приключили с тях, шефе, обещавам ви.
— Не — каза той. — Нека дойдат.
— Не разбирам.
Хаузър се обърна към лейтенанта:
— Не ги закачайте. Оставете ги сами. Нека дойдат.
53.
Филип се възстанови по-бавно от другите, но след още три дни помощ от Борабей той бе в състояние да се движи. Една слънчева сутрин те развалиха лагера и тръгнаха за селото на Тара в полите на Сиера Азул. Билковите отвари, мехлеми и чайове на Борабей имаха забележителен ефект върху тях. Индианецът вървеше най-отпред с мачетето си с отмерена крачка. Скоро наближиха брега на реката, където бяха открили Филип, изминавайки за пет часа разстоянието, което им бе отнело пет дни, преди да достигнат отчаяното си убежище. Отвъд реката, когато наближиха Сиера Азул, Борабей започна да се движи по-предпазливо. Навлязоха в полите на планината и започнаха да катерят височините. Гората ставаше сякаш по-слънчева, по-малко навъсена. Клоните на дърветата бяха отрупани с орхидеи и пътят напред бе осеян с весели слънчеви петна.